Застудяване на климата между Москва и Вашингтон след речтана Буш за състоянието на нацията
21 януари 2004Реклама
Влиятелният икономически вестник "Коммерсант" смята, че чес- то цитираното партньорство между Москва и Вашингтон в действителност се е превърнало в латентна форма на съперничеството, доколкото изобщо някога е съществувало. Кралят на партньоорството, цитира се приказката на Ханс Кристиан Андерсен, всъщност бил гол.
Не само на публицистите в Русия прави впечатление, до каква степен САЩ налагат собствените си интереси в регионите околоРуската федерация, принадлежащи по традиция към сферата навлияние на Кремъл. Разполагането на американски войски в Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан се наблюдава с повишеновнимание. А за руските стратези е ясно, че тези войски ще останат там и след приключването на антитерористичната кампанияв Афганистан.
Пак така мнително руснаците наблюдават и ролята на САЩ в Молдова и Грузия. Колкото по-активно се ангажира Вашингтон след крайно удачния за американците резултат от изборите в кавказката република, толкова по-голяма е опасността от намаляването на руското влияние там, се опасяват занимаващите се с външната политика в руския парламент. САЩ, гласи преобладаващият извод от анализите им, засягащи не само националистите, изтласкват руснаците от постсъветското пространство на ОНД.
Също и фактът, че разногласията се тушират, будел съмнения,отбелязват руски вестници. Още от сега било ясно, че визитатана Колин Пауъл идната седмица се надценява еуфористично, макар и в действителност да се състои само от изтъркани баналности в рамките на обичайните и конфликтите в най-добрия случай се четат само между редовете.
В Москва проличава безспокойство във връзка с почти неприкритото американско разочарование от парламентарните избори,отхвърля се критиката от Вашингтон против действията спрямопетролния милиардер Ходорковски и ядосано се забелязва, че -нека още веднъж цитираме вестник "Коммерсант" - Русия дажене се намира и в края на опашката между страните чакащи редза участие в доходоносното възстановяване на Ирак.
Естествено известни са американските обвинения, например засягащите ядрената програма на Иран. И доставката на противовъздушни ракети за режима на ходжите не се харесва на Вашингтон, тъй като въоръжен конфликт както в Ирак не е съвсем изключен. В такъв случай теоретически би се стигнало до взривоопасното използване на руско оръжие срещу американски бойнисамолети.
Съвсем очевидно е, си мислят мнозина, че от американска страна е изразходван без остатък авансът от доверие след 11-ти септември 2001, когато Владимир Путин беше първият държавенглава, позвънил на колегата си Джордж Буш след терористичните нападения във Вашингтон и Ню Йорк. Всекидневието, политиката на силата и латентното недоверие са завръща и от двете страни, като обърнатото с лице към миналото развитие в Русия,ни най-малко не смекчава тази тенденция.
ала докато Вашингтон дори не помисля да погледне на Москвакато на равен и да признае на Русия статута на равноправен партньор, дотогава и скептиците по адрес на Америка в Кремъл ив Държавната Дума ще срещат повече отклик от прозападно ориентираните политици, които след последните избори даже вече не са представени в руския парламент.
Не само на публицистите в Русия прави впечатление, до каква степен САЩ налагат собствените си интереси в регионите околоРуската федерация, принадлежащи по традиция към сферата навлияние на Кремъл. Разполагането на американски войски в Киргизстан, Узбекистан и Таджикистан се наблюдава с повишеновнимание. А за руските стратези е ясно, че тези войски ще останат там и след приключването на антитерористичната кампанияв Афганистан.
Пак така мнително руснаците наблюдават и ролята на САЩ в Молдова и Грузия. Колкото по-активно се ангажира Вашингтон след крайно удачния за американците резултат от изборите в кавказката република, толкова по-голяма е опасността от намаляването на руското влияние там, се опасяват занимаващите се с външната политика в руския парламент. САЩ, гласи преобладаващият извод от анализите им, засягащи не само националистите, изтласкват руснаците от постсъветското пространство на ОНД.
Също и фактът, че разногласията се тушират, будел съмнения,отбелязват руски вестници. Още от сега било ясно, че визитатана Колин Пауъл идната седмица се надценява еуфористично, макар и в действителност да се състои само от изтъркани баналности в рамките на обичайните и конфликтите в най-добрия случай се четат само между редовете.
В Москва проличава безспокойство във връзка с почти неприкритото американско разочарование от парламентарните избори,отхвърля се критиката от Вашингтон против действията спрямопетролния милиардер Ходорковски и ядосано се забелязва, че -нека още веднъж цитираме вестник "Коммерсант" - Русия дажене се намира и в края на опашката между страните чакащи редза участие в доходоносното възстановяване на Ирак.
Естествено известни са американските обвинения, например засягащите ядрената програма на Иран. И доставката на противовъздушни ракети за режима на ходжите не се харесва на Вашингтон, тъй като въоръжен конфликт както в Ирак не е съвсем изключен. В такъв случай теоретически би се стигнало до взривоопасното използване на руско оръжие срещу американски бойнисамолети.
Съвсем очевидно е, си мислят мнозина, че от американска страна е изразходван без остатък авансът от доверие след 11-ти септември 2001, когато Владимир Путин беше първият държавенглава, позвънил на колегата си Джордж Буш след терористичните нападения във Вашингтон и Ню Йорк. Всекидневието, политиката на силата и латентното недоверие са завръща и от двете страни, като обърнатото с лице към миналото развитие в Русия,ни най-малко не смекчава тази тенденция.
ала докато Вашингтон дори не помисля да погледне на Москвакато на равен и да признае на Русия статута на равноправен партньор, дотогава и скептиците по адрес на Америка в Кремъл ив Държавната Дума ще срещат повече отклик от прозападно ориентираните политици, които след последните избори даже вече не са представени в руския парламент.
Реклама