Защитник на хунтата – за ролята на Пекин в кризата в Бирма.

Положението в Мианма се изостря, според свидетели е имало ранени и убити. Арестите са на дневен ред. Понастоящем главно в западните столици и в ООН се издигат призиви за контрамерки. Тези призиви издават по-скоро обаче известна безпомощност, отколкото решимостта на Запада за енергични мерки. Експертът Марко Бюнте:

“Западът се изолира от Мианма, СЩ например, говорят за държава на париите. Международната общност наложи санкции срещу Мианма. Има оръжейно ембарго, има ограничения на помощите от страна на хуманитарни организации. Единственият контакт навън е с азиатските страни, с Китай и Индия, с асоциацията на страните от югоизточна Азия, Асеан. В миналото Китай често е защитавал Мианма.”

Някои представители на задграничната бирманска опозиция смятат дори, че Китай може да окаже умерено влияние върху управляващата военна хунта в Мианмар:

“Китай, защитник на военната хунта в Бирма, са съсредоточили понастоящем вниманието си върху Олимпийските игри през 2008 г., така че върху Мианма се упряжнява международен натиск и от Изтока, и от Запада. Режимът в Бирма е готов да приложи насилие срещу будистките монаси и хората, които желаят демокрация в страната. Но режимът се съобразява с Китай.”

Надеждата на опозицията в Бирма, че Китай ще упражни влияние върху Мианма, бързо може да се окаже илюзорна. Тя се подхранва от факта, че правителството в Пекин побърза отново да подчертае, че Китай не се меси във вътрешните работи на други държави. Зад това обаче стоят борби за власт и влияние:

“Действително има един вид надпревара за спечелване на влияние в Мианма. Както индийските, така и китайските дипломати през последните години усилено търсеха контакт с военното правителство, за да разширят влиянието си в Югоизточна Азия. За Индия Мианма е така да се каже предверие към Югоизточна Азия.”

Китай действително залага много на Мианма, като се надява най-вече на изграждането на подслушвателна станция на китайската флота, чрез която да се следи какво става при регионалния съперник Индия. Отдавна се говори и за изграждането на нефтопровод през Мианма, с чиято помощ Китай няма да бъде зависим от нефтопровода между Индонезия и Майлазия. Има и друга причина, Марко Бюнте обяснява:

“Не бива да забравяме, че развитията в Мианма винаги оказват влияние върху обширните гранични райони в Китай и върху провинция Юнан. Това означава, че за Китай най-важният принцип е стабилността включително в Мианма. Според мен това също е причина Китай в момента да не упражнява сериозен натиск върху военната хунта в Бирма, от гледна точка на Китай последната е гарант за стабилността в страната.”