Защо Берлин може да си отдъхне?
28 април 2004Над Берлин се разнася една дълбока въздишка на облегчение. Китай оттегли предложението си за купуване на спряната от производство инсталация за преработка на атомни горивни пръти в Ханау. Така канцлерът Шрьодер е освободен от изпълнение на даденото предварителлно обещание да одобри подобна сделка. Това стана само преди половин година по време на посещението му в Пекин. Тогава канцлерът обеща не само зелена улица за сделката с атомната инсталация , но също така и обяви, че ще се застъпи за вдигане на оръжейното ембарго наложено от ЕС над Китай.
Тези две намерения предизвикаха чувствително безпокойство в Берлин в управляващата коалиция. Съпротивата на по-малкия коалиционен партньор беше далеч по упорита, отколкото очакваха Шрьодер и неговия външен министър и вице-канцлер Йошка Фишер. Както сега изглежда те тогава са се споразумели да изчакат да заглъхне конфликта. Управляваното от Фишер външно министерство започна много внимателна проверка на поръчката за износ на концерна Сименс. Тази внимателна проверка се извършва толкова основно и задълбочено по тевтонски, че продължава и до днес. Поне така гласи официалната информация от преди няколко дни.
Предмет на проверката е дали инсталацията в Ханау може да помогне за производството на годен за оръжейно производство плутоний. Ако човек може да вярва на експертите, правилният отговор трябва да гласи – по косвен начин да! Само че за Зелените е важна не само възможната доставка за китайското производство на атомно оръжие. Те с право виждат противоречие във фактите, че от една страна инсталацията за вторична преработка е спряна в Германия, а от друга – тя се изнася за Китай. Това, което тук в страната се смята, че има вредно влияние не може да бъде съвършено безвредно на другия край на света. Чуваха се гласове, че ако правителството реши иначе, това може да значи края на червено-зелената управляваща коалиция.
Отказът от страна на Китай освобождава коалицията от неудобното положение, в което се вкара сама. Във всеки случай това не освобождава канцлера от критична самооценка. Как би могло да се стигне до толкова погрешна оценка на реакцията на неговите коалиционни партньори? Какво да се направи за да се избегне дълбоко недоволство от страна на китайското правителство? Никой, включително и канцлера не е непогрешим, лошото обаче ще е ако от подобни грешки не се направят изводи.