Защо българското вино не е популярно

Българското вино става все по-добро, споделя Кярълайн Гилби, водещ британски експерт по източноевропейски вина. Тя направи и няколко специални презентации на български марки на тазгодишния Лондонски международен панаир, смятан за един от най-престижните в света.

„Има огромно подобрение, особено през последните пет години. Българските изби инвестираха в нови лозя и разбраха колко важно е да се грижат за качеството на плода. В миналото имаше погрешно разбиране, че вино става от всяко грозде, но нещата се промениха. Сега наистина смятам, че има много добри български вина”, отбелязва Кярълайн Гилби.

Необходима е по-агресивна реклама

Някои от най-качествените бяха изложени на българския щанд на изложението, на който бяха представени 13 фирми. Сред тях са добре познатите имена „Домейн Бояр” и производителят на мавруд „Винзавод”-Асеновград, но и по-нови изби като „Логодаж” и „Тера Тангра”, които направиха впечатление на експертите още на миналогодишния лондонски панаир. За съжаление обаче новината за това, че българското вино е станало по-добро, още не е стигнала до британския потребител, заяви пред Дойче Веле Кярълайн Гилби:

„Нито един британски търговец не ходи на панаира на виното в България през февруари. Много от търговците в Обединеното кралство просто не знаят за настъпилите промени. Според мен българските фирми трябва да убедят купувачите, че вече могат да поддържат постоянно нивото на качеството, с което навремето бяха известни българските вина. България трябва просто стъпка по стъпка да покаже какво прави, да демонстрира какви са промените и да започне отново да гради връзки и доверие”, изтъква британският експерт. Това е съвет, който напълно се споделя от българските компании. Маргарита Левиева участва в лондонския панаир като представител на Националната лозаро-винарска камара:

Кризата удари и този бранш

„Общото мнение на производителите е, че българското вино има нужда от изграждане на нов имидж чрез по-силна и агресивна реклама и по-близък контакт с консуматорите. Може би и от по-тесни връзки с другите видове организации, които се занимават с вино, като тези на ресторантьорите и хотелиерите.

Другият момент е развитието на винарски туризъм, който сега набира скорост в България. Това е много важно за промоцията на българските вина, защото човек, който е имал приятно прекарване в България, придружено с качествено вино, при всички положения ще поиска да се върне към това вино и в собствената си страна”, казва Маргарита Левиева.

Тя добавя, че за утвърждаването на българските вина в чужбина е необходимо и още нещо: „Винарството също трябва да стане приоритет на държавата, защото това е един от силните браншове. Доста нови винарски изби се направиха, както и нови лозови насаждения. Има ръст, има напредък и е логично всеки да очаква държавата да го подкрепи повече. Разбира се, според възможностите на държавата, защото в момента знаем каква е ситуацията и колко е трудно за всички”, казва представителката на Националната лозаро-винарска камара.

За съжаление положението е такова не само в България. На лондонския международен панаир беше разпространено проучване, което показва, че световната криза сериозно е засегнала и този сектор. Една трета от шефовете на фирми в британската винарска индустрия са песимистично настроени за следващите 12 месеца. Лоша вест, която може да неутрализира доброто представяне на българските вина на тазгодишното лондонско изложение.