Защо в германската политика спрямо чужденците доминира консервативният дух?

През седемте години от досегашното си управление социалдемократите и зелените отстъпваха бавно, но сигурно от някогашните си либерални представи за мултикултурен живот. В първия си коалиционнен договор за управление от 1998-ма година двете партии бяха записали значително либерализиране на политиката си спрямо чужденците. Така например чужденци, живеещи от осем години легално във федералната република трябваше да получат право на германско гражданство. Предвиждаше се, хора от държави извън ЕС да участват в местните избори и да могат да запазват първоначалното си гражданство, в случай, че получат германски паспорт. Всичко това обаче си остана само на хартия.

Една от първите причини за провала на тези добри намерения бяха изборите в германската провинция Хесен през 1999-та година, които сегашният й министър-председател християндемократът Роланд Кох спечели с кампания срещу двойното гражданство. В тези избори провалът на зелените беше толкова голям, че накара управляващата в Берлин коалиция да се замисли силно над прокламираната от нея либерална политика спрямо чужденците. Освен това социалдемократите и зелените загубиха мнозинството си във втората камара на парламента- Бундесрата, където се приемат окончателно всички значими за страната закони.

Вторият удар дойде след атентатите от 11-ти септември 2001-ва година. Те сложиха край на другия голям проект на червено-зелената коалиция за улеснено назначаване на чужденци на работа в Германия и либерализиране на правото на престой за бежанците. Само осем дни след атентатите федералният вътрешен министър Ото Шили заяви в Бундестага, че законът за имиграцията трябва да бъде отново обсъден, защото за съжаление сред бежанците в Германия имало и такива, които злоупотребявали с правото си на престой, използвайки го за терористична дейност. Оттогава насам социалдемократът Шили и баварският министър на вътрешните работи Гюнтер Бекщайн, член на десния християнсоциален съюз, се надпреварват по строгост в исканите от тях промени в законите за живеещите в Германия чужденци.

Влошилата се от 2001-ва година насам конюнктура в Германия се отразява също отрицателно върху отношението спрямо чужденците и дебата за закона за имиграцията. Първоначално червено-зелената коалиция беше предвидила либерална по същността си програма за привличане на чуждестранни специалисти, които трябваше да бъдат избирани по точкова система и строго определени квоти. Само че нарастналият брой на безработните в Германия удави дискусията за недостига на специалисти. Ето защо в крайна сметка законът за имиграцията прие консервативния дух, наложен от ХДС и ХСС.

Като цяло през последните години броят чужденците търсещи убежище или работа в Германия намаля. Ето защо основният въпрос сега е не ограничаване на имигрантския приток, а интеграцията на живеещите вече в Германия чужденци. Това показват най- ясно данните от пазара на труда. От години насам безработицата сред чужденците е повече от 20% , т.е. двойно повече отколкото сред германците. Причина за това обикновено е лошото образование и недоброто владеене на немския език. Към това се прибавя и тенденцията на отчуждаване спрямо новата родина, предизвикана не на последно място и от появилата се в последно време критика спрямо исляма. Според центъра за изследвания на Турция, намиращ се в Дуизбург, все повече и повече от живеещите в Германия турци търсят опора в мюсюлманската вяра. В същото време анкетираните турци съобщават за все по-чести случаи на дискриминация спрямо тях при търсене на жилище и работа. Това според дуизбургския център за изследвания води до по-силна идентификация на турците със собственото мильо и в крайна сметка до по-силно капсулиране спрямо германците.

Подобно е и становището на професора по социология Вилхелм Хайтмайер. Точно младите чужденци имат лош опит с германските институции и получават малко признание на способностите си. През последните години доверието им в германското общество е намаляло драстично, предупреждава професор Хайтмайер. Ето защо според него трябва да бъдат направени спешно две неща. Първо, младите чужденци, живеещи в Германия, трябва да получат по-добри шансове за работа. Второ, чужденците трябва да имат свой глас в германското общество, тъй като представителството им в сегашните институции е крайно недостатъчно.

Неизпълнена остава и още една от важните цели на закона за имигрантите. Повечето експерти са на мнение, че Германия трябва да се отвори за специалисти от чужбина. Само така, твърдят те, може да се стигне до икономически напредък и създаване на нови работни места. За съжаление партиите с шансове да влязат в Бундестага, предпочитат да не обсъждат тази тема и отклоняват поглед към проблема с интеграцията на чужденците. Единствено зелените говорят в предизборната си програма за необходимостта от по-активни мерки за привличане на чужденци в Германия.