Защо има нужда от допълнителен протокол към международната конвенцията срещу изтезанията?

Улрике Маст-Киршнинг разговаря с директора на германския институт за човешки права Хайнер Билефелд...

Този допълнителен протокол има една основна цел: вземане на предпазни мерки. Той задължава държавите, подписали конвенцията, да създадат нов механизъм за контрол, който да е подчинен на ръководните органи в ООН. Така например протоколът позволява,екип от контрольори да посещава без предварителна заявка и без повод полицейски участъци и затвори, за които се знае от опит, че допускат употребата на насилие.

Допълнителният протокол, иницииран още през 80-те години от Коста Рика, беше дълго обсъждан в сответните комисии на ООН. Въпросът, дали превентивните мерки трябва да бъдат национално или международно обвързани, беше решен в крайна сметка компромисно. Шефът на германския институт за човешки права Хайнер Билефелд твърди:

Това все пак е много удачен компромис, който съчетва най-доброто от двете предложения. Крайният контрол се осъществява на международно ниво, но проверките се извършват от национален орган.

Според Билефелд допълнителния протокол има огромно значение в международните усилия за премахване на мъченията и нечовешко отношение към арестувани и затворници. Освен Коста Рика, Боливия и Хондурас, протоколът беше ратифициран от Дания и Англия. Общо 20 държави го ратифицираха и направиха по този начин възможно влизането му в сила. Все пак Билефелд съжалява за едно:

Германия не успя да бъде сред първите 20 държави, но ние се надяваме, че през идните месеци и тя ще ратифицира допълнителния протокол.

Причина за забавянето е федералната структура на Германия. Преди да бъде ратифициран от Бундестага допълнителния протокол към конвенцията срещу изтезанията трябва да премине през сложен процес за вземане на решения, в който са включени дори и полицейските участъци в отделните федерални провинции.

Според Билефелд проблемът е не толкова в самото ратифициране, колкото в обсъждания в Германия модел за национален контролен орган:

Предвижда се много ограничено приложение. Идеята е да се създаде контролен орган от четири души, които да работят на доброволни начала и към които да има малък секретариат. Той би трябвало да осъщестява контакта с ООН в Женева. Според нашия институт за човешки права, но и според други експерти, това няма да означава пълно приложение на протокола.

Като се има пред вид, че Германия е голяма страна, както и това, че протоколът предвижда контрол не само върху полицейските участъци и затворите ,но и в психиатричните клиники, местата за екстрадиране на чужденци, както и старчески домове, Хайнер Билефелд настоява за повече инвестиции в подготовката и приложението на новия документ. Защото подчертава той, в случая не става дума само за символична подкрепа на записаното в протокола, а за реално вземане на предпазни мерки. Ако страни като Германия си позволят да не спазват допълнителния протокол така, както трябва, приложението му ще бъде отслабено и в много други страни. Обществената дскисуия в Европа вече показа, че:

През последните години битката срещу използването на мъчения изгуби от силата си. Това, според Билефелд е резултат от атентатите на 11-ти септември 2001-ва година и провежданата след тях политика срещу тероризма, допускаща понякога доста ограничено схващане за човешките права. Точно затова значението на допълнителния протокол към конвенцията срещу маченията нарастна през поселдните години, казва германският експерт.