Защо Иран и Сирия подкрепят Хизбола

Шиитската Хизбола бе създадена през 1982 по инициатива на Иран и Сирия за противодействие на току-що започналата израелска окупация на южен Ливан. Членове и привърженици новото движение набираше от “Амал”, традиционното, но изгубило междувременно влиянието си шиитско движение в Ливан.

Показателен е фактът, че Хизбола бива основана по време на разговори в иранското посолство в Бейрут. Иран винаги се е опитвал да се сдобие с влияние в Ливан, надявайки се дори да създаде там шиитска ислямска република. От това не стана нищо, но през 1982 се откри поне възможност с помощта на една шиитска милиция да се създадат проблеми на ненавиждания враг Израел. Иран и Сирия, които са съюзници от времето на иракско-иранската война, започнаха систематично да изграждат Хизбола.

“Партията на бога” получава оръжие, подготовка и пари от Иран и Сирия. За двете страни Хизбола стана инструмент, позволяващ им да вършат неща, които държавният резон или собствената сигурност не им позволяват. Работите не се промениха, когато Хизбола започна да се изявява и като политическа партия; като такава тя е представена днес в ливанския парламент и влиза в управляващата коалиция в Бейрут. Израелското изтегляне от Ливан преди шест години не промени нищо: Хизбола се изживява като съюзник на ислямистките групи сред палестинците, с които преследва една-единствена цел – унищожаването на Израел.

Същата задача си поставят и ръководителите на Сирия и Иран: в сирийската столица пребивава Халед Масхал, водачът на Хамас в изгнание, който в момента е зает единствено с това да осуети евентуална промяна в политиката на правителството на Хамас в Палестина, така че тя да стане по-мека спрямо Израел. Въпреки че преди една година трябваше да напусне Ливан, Сирия продължава да разполага там с един силен съюзник: Хизбола.

Иран се възползва с благодарност от тази възможност: Хамас, но още повече Хизбола предоставиха на Иран възможност да се намеси пряко в израелско-палестинския конфликт, но без да се опари. Със сигурност не е случайност, че сирийско-иранският атгажимент се разрастна тъкмо в момента, когато – преди отвличането на израелския войник в Палестина – се очерта сближаване на позициите между Фатах и Хамас.

Дамаск и Техеран са извънредно доволни от последвалата ескалация в региона. Воръжените сблъсквания подклаждат огъня на конфликта – те взимат нови жертви и усилват неотстъпчивостта и от двете страни. С други думи Сирия и Иран използваха Хизбола, за да поставят клопка на Израел – и Израел без да се замисли влезе в нея.