Начало

Защо Маркс и Енгелс се заблудиха така колосално?

Факт е, че в анализите си Маркс и Енгелс правят редица напълно верни изводи. Факт е обаче също, че въпреки това учението им за "историческата мисия на пролетариата" представлява колосална заблуда. Защо?

default

Утопиите на социализма

На този и други сродни въпроси отговаря в. "Зюддойче Цайтунг:

Симптоматични са съмненията на Енгелс в собственото му прозрение за "историческата мисия на пролетариата". Описвайки европейската криза на текстилната индустрия през 1865 година, той отбелязва свръхпродукцията, повишението на цените на суровините и свиването на банковото кредитиране, които разтърсват целия бранш. Само в Манчестър тогава на протести излизат над 125 000 съкратени от работа текстилни работници. Въпреки това от въстание няма и следа.

Karl Marx

Карл Маркс /1818-1883/

Социалистическият експеримент

"Имаше само отделни белези на революция", записва си Енгелс. Той предполага, че виновна за това е била предшестващата дълга фаза на икономически просперитет, която деморализирала работниците, поради което вместо революция царяла летаргия. Към трагизма на утопията на социализма спада и това, че самозваните екзекутори на Маркс и Енгелс и най-вече Ленин, с тезата за работническата класа като авангард на революцията се опитват да принудят потиснатите народни маси да си търсят щастието чрез революция.

Всичко това доведе в крайна сметка до пълната перверзия на едно еманципаторско учение, породила ужасяващи престъпления като трудовите лагери в бившия СССР или планините от черепи по време на режими като този на Пол-Пот в Камбоджа.

Какво следва от всичко това за създаденото от Маркс и Енгелс обществено учение? В тяхна защита трябва да се каже първо, че обществата, които през миналия век се осмелиха да проведат социалистическия експеримент - като Русия и Китай, не бяха съзрели за него, тъй като представляваха в същината си прединдустриални, аграрни държави. Това благоприятства развитието на различни деформации, довели до отхвърлянето на демократичните структури и до създаването на еднопартийни диктатури.

Грозните страни на пазарната икономика

Friedrich Engels

Фридрих Енгелс /1820-1895/

Второ, тъкмо последните кризи сочат, че модерният капитализъм в никакъв случай не е преодолял уязвимостта от сривове. Пазарната икономика, която от гледна точка на либералните икономисти е най-добрият механизъм за правилно разпределение на обществените блага, разкри грозните си страни: данъкоплатците бяха онези, които трябваше да платят сметката за спекулационните сделки на банките. Хората на наемния труд изхвърчаха на улицата вследствие на конюнктурните промени.

Колкото е да са верни анализите на Маркс и Енгелс за революционните последици от глобализацията на световната икономика, толкова по-фатално те се лъжат в прогнозите си за "историческата мисия на пролетариата". Във всички развити капиталистически страни така и не се стигна до социалистическа революция. Това се дължи и на един социологически процес, силно подценяван от двамата мислители. В модерните общества работническата класа е разпокъсана, а не единна. Тя не представлява монолитен блок, още по-малко пък е способна на единни политически действия.

АГ, ЗЦ, АО, БУ

Редакцията препоръчва

Albanian Shqip

Amharic አማርኛ

Arabic العربية

Bengali বাংলা

Bosnian B/H/S

Bulgarian Български

Chinese (Simplified) 简

Chinese (Traditional) 繁

Croatian Hrvatski

Dari دری

English English

French Français

German Deutsch

Greek Ελληνικά

Hausa Hausa

Hindi हिन्दी

Indonesian Bahasa Indonesia

Kiswahili Kiswahili

Macedonian Македонски

Pashto پښتو

Persian فارسی

Polish Polski

Portuguese Português para África

Portuguese Português do Brasil

Romanian Română

Russian Русский

Serbian Српски/Srpski

Spanish Español

Turkish Türkçe

Ukrainian Українська

Urdu اردو