Защо няма алтернатива на руския газ?

Природният газ е най-предпочитаният енергиен източник в Германия. 75% от построените през 2004-та година жилища в Германия са били снабдени с газово отопление. На последното международно автомоблино изложение през септември миналата година автомобилите с газово гориво бяха абсолютен хит. 30 хиляди от тях са вече по улиците на Германия. Според някои социологически проучвания броят им до 2010-та година ще нарастне на 360 хиляди. Руското ембарго върху природния газ обаче подтисна поне временно грандиозните планове за бъдещето на този евтин, екологичен и лесно достъпен енергиен източник за топлоцентрали, мотори и домашно отопление. Посред зима някои по-предпазливи германци вече се питат, дали няма да им се наложи да се отопляват с електрически печки.

Досега повечето големи концерни са категорични – доставките на природен газ са осигурени, не само защото Германия разполага с 43 пълни подземни резервоари, а и защото доставките от други държави като Норвегия и Холандия биха могли да се увеличат в случай на нужда. И все пак опасенията от появата на проблеми нарастват. Шефът на най-големия германски вносител Е-он рургаз Буркхард Бергман не отхвърля вероятността от намаляване на обема на досегашните доставки. Според него обстановката би могла да се усложни в случай, че ограниченията в доставките продължат, а зимата се окаже прекалено сурова. Клаудия Кемпферт от германския институт за икономически изследвания твърди:

Ще се стигне до ограничения при доставките. Не може да се достигне нивото им чрез допълнителен внос от например Холандия или Норвегия. Би могло да се помисли, откъде да се купи допълнително газ на световния пазар. Само че Германия няма необходимото оборудване за това. Липсват й съответните терминали.

Още преди години точно от Е.он- Рургаз обявиха, че смятат да инвестират 500 милиона евро в терминал за течен газ на пристанището Вилхелмсхафен. Снабдяването посредством танкери от Катар, Египет или Тринидад е на практика единствената възможност за освобожадване от зависимостта от руския газ. Досега обаче нищо не е направено. Клаудия Кемпферт от германския институт за икономически изследвания обощава:

Мисля, че на първо място става дума за пополитически натиск. Руският концерн иска да контролира газопроводите в Украйна и Беларус. Жалко, че Русия обвързва политическия натиск с икономическите интереси.

Норвегия, вторият по големина за Германия доставчик на газ след Русия, заяви директно, че няма да изпрати допълнителни доставки. Двата големи концерна, добиващи газ в Норвегия, обявиха, че са на границата на възможностите си и изнасят толкова, колкото добиват. Освен това на границите на капацитета си са и газопроводите. С други думи, Русия, която доставя 35% от земния газ, нужен на Германия няма да може да бъде толкова лесно заместена. Представители на зелената партия и еколози в Германия говорят с усдоволствие за вероятността за добиване на биогаз от растения и аграрни отпадъци. Само че досега това си остава в сферата на експериментирането. Ето защо шефът на най-големия германски вносител Е-он рургаз Буркхард Бергман твърди:

Русия е важен и надежден партняор. Тя има най-големите резерви. Точно сега с новия газопровод под Балтийско море ще създадем нова връзка и няма да сме зависми от подобни транзитни проблеми, които се появиха с Украйна.