Защо подсъдим за съучастие в атентатите на 11.09 беше освободен от отговорност в Германия?
5 февруари 2004Реклама
Това беше зрелищен процес срещу един невзрачен подсъдим. Мароканецът Абделгани Мзуди обвинен в съучастие в подготовката на терористичните нападения на 11 септември вчера беше освободен от отговорност. Така приключи процесът, минал под отпечатъка на обтегнатите взаимоотношения между право и политика. Петер Филип коментира:
Цяло чудо щеше да бъде ако мароканецът Абделгани Мзуди беше осъден за съучастие в нападенията на 11 септември. Прокуратурата твърдеше точно това и обвини студента в съвина за убийството на 3066 души. Съдийте в Хамбург обаче не го приеха и издадоха единствената присъда, която беше възможна в действително твърде авантюристично протеклия процес - освобождаване от отговорност.
Процесът протече авантюристично защото в него се сблъскаха право и политика. Естествено на политическото съзнание в Германия съответства разбирането, че трябва да участваме с всички възможни сили в борбата срещу международния тероризъм, само че консенсусът започва да се разпада, когато в името на тази борба трябва сляпо да се следват СЩ. И тогава, когато за тази цел трябва да бъдат изхвърлени зад борда основни принципи на правовата държава.
След като извършителите на атентатите на 11 септември преди деянията си се бяха държали в Хамбург като незабележими "спящи агенти", беше нещо разбиращо се от само себе си после германските власти да осветят обкръжението им и да потърсят съучастници за да ги съдят.
Един им се изплъзна - йеменецът Биналшибх, а друг един - мароканецът Мунир Ал Мотасадек беше осъден на 15 години лишаване от свобода.
Дали тази присъда ще остане в сила е повече от съмнително след освобождаването от отговорност на Мзуди, защото няма истински доказателства за вина. Освен това, а това е сериозен аргумент, изглежда че много е било прието поради отчитане на политическите интереси на Вашингтон. Иначе такива неща не се приемат от съда. Така например СЩ изобщо не допускат правна помощ, те не допускат присъствието на германски представители на разпитите на Биналшибх или други заподозрени, а само дават на германските власти извадки от разпитите. Това се прави въз основа на мотото:""На ти куче - яж или мри!"
Този начин на действие през декември така раздразни съдиите, че те пуснаха на свобода Мзуди. Това въобще не съответстваше на намеренията на прокуратурата и я направи направо смешна. Един ден преди първоначално обявеното прочитане на присъдата прокуратурата се опита да придаде нова насока на процеса с магическата поява на един свидетел. Сега стана същото и само часове преди присъдата бяха внесени някакви нови доказателства.
Съдът обаче запази последователност - така не може да бъде осъден никой. Това естествено не доказва вината или пък невиността на Мзуди и също така не му обещава живот на свобода. Той може да бъде експулсиран в родината си Мароко и там може да бъде задържан или дори предаден на СЩ.
Цяло чудо щеше да бъде ако мароканецът Абделгани Мзуди беше осъден за съучастие в нападенията на 11 септември. Прокуратурата твърдеше точно това и обвини студента в съвина за убийството на 3066 души. Съдийте в Хамбург обаче не го приеха и издадоха единствената присъда, която беше възможна в действително твърде авантюристично протеклия процес - освобождаване от отговорност.
Процесът протече авантюристично защото в него се сблъскаха право и политика. Естествено на политическото съзнание в Германия съответства разбирането, че трябва да участваме с всички възможни сили в борбата срещу международния тероризъм, само че консенсусът започва да се разпада, когато в името на тази борба трябва сляпо да се следват СЩ. И тогава, когато за тази цел трябва да бъдат изхвърлени зад борда основни принципи на правовата държава.
След като извършителите на атентатите на 11 септември преди деянията си се бяха държали в Хамбург като незабележими "спящи агенти", беше нещо разбиращо се от само себе си после германските власти да осветят обкръжението им и да потърсят съучастници за да ги съдят.
Един им се изплъзна - йеменецът Биналшибх, а друг един - мароканецът Мунир Ал Мотасадек беше осъден на 15 години лишаване от свобода.
Дали тази присъда ще остане в сила е повече от съмнително след освобождаването от отговорност на Мзуди, защото няма истински доказателства за вина. Освен това, а това е сериозен аргумент, изглежда че много е било прието поради отчитане на политическите интереси на Вашингтон. Иначе такива неща не се приемат от съда. Така например СЩ изобщо не допускат правна помощ, те не допускат присъствието на германски представители на разпитите на Биналшибх или други заподозрени, а само дават на германските власти извадки от разпитите. Това се прави въз основа на мотото:""На ти куче - яж или мри!"
Този начин на действие през декември така раздразни съдиите, че те пуснаха на свобода Мзуди. Това въобще не съответстваше на намеренията на прокуратурата и я направи направо смешна. Един ден преди първоначално обявеното прочитане на присъдата прокуратурата се опита да придаде нова насока на процеса с магическата поява на един свидетел. Сега стана същото и само часове преди присъдата бяха внесени някакви нови доказателства.
Съдът обаче запази последователност - така не може да бъде осъден никой. Това естествено не доказва вината или пък невиността на Мзуди и също така не му обещава живот на свобода. Той може да бъде експулсиран в родината си Мароко и там може да бъде задържан или дори предаден на СЩ.
Реклама