За деспотите и техните помагачи

Те се казват Александър Лукашенко, президента на Белорус; Фидел Кастро, кубинският диктатор; кралят на Непал Гианендра; Бен-Али, държавният ръководител на Тунис; Ким Чен Ир, владетелят на Северна Корея, или Сапармурат Ниязов, който обича да го наричат “бащата на всички тюркменци”. Всички тези деспоти – тук изредихме само някои от тях – имат едно общо нещо: те се страхуват от критиката на печата, както дяволът се страхува от тамян. Те преследват независимите журналисти, контролират националните радио- и телевизионни станции, затварят критически настроените вестници. Докато в света има подобни деспоти, ще има своето оправдание и Международният ден на свободата на печата, отбелязван на 3 май.

Когато става дума за това да се запуши устата на печата, диктаторите прибягват до най-модерна западна техника. Тъжно е, че американски фирми без да се замислят се поставят в тяхна услуга. Блатото на подтисничеството се поддържа от Запада. Китайските комунисти например се опитват да пресекат нежелателната информация в интернет – включително и с подкрепата на Гугъл, който разработи за авторитарния китайски режим специално цензурирана търсачка. Не по-различно постъпи миналата година и друга голяма фирма, Яху, допринесла, според организацията Репортери без граници, за арестуването поне на трима интернет-дисиденти. Естествено подобни срамни действия улесняват много бизнеса на американските интернет-фирми на огромния китайски пазар. Колко ли голяма трябва да е печалбата, оправдаваща страданията на китайските дисиденти?

Досега не сме получили отговор на този въпрос. Американското правителство също не се интересува особено от този проблем, тъй като е изцяло погълнато от иракската война. Там от началото на бойните действия са загинали 87 журналисти. Известна отговорност за това носи и американската администрация. В последна сметка обаче главната вина се пада на терористите.

Никога през последните десет години не са загинали толкова много журналисти, колкото през миналата година. Рядко са били арестувани и тормозени толкова много представители на медиите. В много страни по света свободата на печата продължава да се ограничава. А всъщност достъпът до нецензурирана информация е основно човешко право. Надежда за бъдещето може да се почерпи от историята, която учи, че рано или късно демокрацията се оказва по-силна от деспотията.