За доклада на експерти от Европейския съюз

България е най-слабото звено в борбата с организираната престъпност на Балканите – как ви звучи това заключение? Убийствено според мен. Най-вече защото идва от външни експерти, натоварени със задачата да проверят нещо, което е от първостепенна важност за приемането на България за пълноправен член на Европейския съюз в началото на 2007-ма година.

У нас се знае, че в преговорния процес за присъединяването ни към елитния европейски клуб страната ни успя в срок да затвори всички глави – което и на запад и у нас беше провъзгласено като респектиращо постижение. Глава номер 24, преодоляна в преговорите с поети от наша страна конкретни ангажименти и поради това успешно затворена, е озаглавена ”Правосъдие и вътрешен ред”. Чия е тогава силно негативната оценка за способността на българската държава да води борба с организираната престъпност? Нали преговорната глава е затворена?

Затворена е, ама не така, както на балканския манталитет му се иска. Европейците приемат казаното и написаното черно на бяло, но проверяват какво е направено на дело. Затова Европейската комисия (тоест висшият изпълнителен орган на съюза) наел екип от шестима аксперти и ги изпратил у нас да проверят - след като сме обещали това, второ и трето, до къде сме стигнали.

Такова е актуалното събитие, което врзиви ваканционната ни августовска дрямка – екипът експерти дошъл, разгледал, заврял си носа по-дълбоко тук и там и както му е реда изложил изводите си в доклад. И основният извод е който цитирах в началото – че като противодействие на организирания бандитизъм настоящето управление на република България е най-слабото в сравнение с всички останали страни на Балканите.

Докладът е съставен от изводите и на шестимата специалисти и тук за мен е невъзможно да изброявам всичките им констатации. Но сред главните акценти е и този, че за да няма задоволителна реформа в правораздавателната ни система, че за да няма ефикасност в двете фази на наказателния процес – предсъдебния и съдебния – причината е очебийната липса на политическа воля. За редовия българин това, разбира се, моментално поражда въпроса ЗАЩО. Друг акцент е, че воля липсва и за истински безпощадна, а не само на приказки, война с корупцията, включително и по високите етажи на държавната администрация. Отново логичният въпрос е ЗАЩО.

Мисля си, че вече и на децата им е дошло до гуша да слушат препирните между полиция и магистрати на тема ”ние ги ловим, вие ги пускате”. Разбира се, че на съда трябва да бъдат представени убедителни доказателства, това никой не отрича, но има ли и до днес да се разхождат на свобода обирджии, крадци, изнасилвачи с така неречените ”висящи дела”? Има ли на свобода осъдени с влязла в законна сила присъда? Какво доказателство е нужно за лице, което държи в къщата си експлозиви шмайзер или гранатомет? На обикновения гражданин не му е ясно какъв е спорът за мястото на следствието например, или за ролята на прокурора в предсъдебната фаза. Защо Наказателно-процесуалният закон се кърпи като пълна с дупки софийска улица, а не се приеме по спешност изцяло нов със структурните промени, каквито изисква европейското законодателство? Причината може да е само една – защото тези, които правят законите, не го искат. А защо не го искат, е въпрос с не особена трудност. Що за система е тая – ”дознатели” в полицията, после ”следователи”, после прокурор. И всички си прехвърлят топката, сякаш играят пинг-понг. Дознателите можело и да не са юристи. Ами тогава тяхна работа ли е да събират доказателства? А и какво значи тая странна дума ”дознание”? Пак някакъв русизъм. Следователят, който пък е юрист, бил независима институция. Но хем независима, хем пък и се води в съдебната система, а не в системата на разследващите престъплението, където му е мястото. Изобщо, сталинската структура на бащата на маймунските процеси в СССР Вишински май и до днес прозира в някои детайли на уж демократичното правораздаване. Която структура, макар и измислена да обслужва тоталитарната власт в една държава на политическата милиция, е и сега удобна като параван за корупция на ниво шефове.

Докладът на европейските експерти бе посрещнат със страстни опровержения от министри, полицаи и магистрати и е разбираемо защо. Но да не се заблуждаваме – този доклад ще отиде там, където са го поръчали и там ще важи той, а не опроверженията на настъпените.