За доносниците в парламентите след 1989 година и други бивши ченгета

За изненада на българския премиер Сергей Станишев, който наскоро заяви, че човек трябва да е „ненормален” ако продължава да се интересува от досиетата на агентите на бившата ДС, „ненормалните” в България се оказаха неочаквано много. Силният обществен интерес, който събуди предизборното огласяване на над 400-те кандидат-кметове с досиета в архива на някогашните тайни служби, подсказва че въпреки „високото” мнение на министър-председателя за собствените му съграждани, въпреки невероятните трикове, които се използуват за забавяне на работата на Комисията по досиетата, хората продължват да настояват веднаж завинаги да бъде хвърлена светлина върху тази мрачна прослойка на тоталитарната власт и тя час по-скоро да бъде захвърлена в прашните страници на историята.

Доносници навред в обществения живот

Макар и доста колебливо, процесът по осветяване на доносниците и агентите на тайните служби, както се очакваше, започна да разкрива куп лица и факти, за които досега съществуваха само подозрения. Къде изчерпателно, къде не, по силата на новоприетия Закон, комисията досега успя да извади на бял свят имената на агентите кандидати за депутати в ЕП, „грейнаха” доносниците в парламентите от 1989 година досега, лъсна миналото на конституционни съдии, на членове на ВСС.

Георги Първанов се оказа “Гоце”

Най-знаменателното попадение на Комисията се оказа потвърждението на агентурното минало на сегашния президент Георги Първанов, сътрудничил под псевдонима „Гоце”, а предстоящото осветяване на избраните вече общински съветници, членове на правителството от прехода досега, журналисти, обществени личности, със сигурност ще превърне продължаващите да задават въпроси българи в още по-ненормално общество, според представите на Станишев, защото вероятно ще разкрие пред тях нещо разтърсващо, което мнозина подозират и днес. Това е страховитото подозрение, че ДС продължава да бъде жива и практически неразпусната структура.

Германски експерти за структурите на ДС

Подобно опасение изразиха наскоро експерти от Германия, като Йоахим Фьорстер, директор на Дирекция към федералната агенция за архивите на ЩАЗИ и заместник-председател на агенцията, както и Хелмут Мюлер-Енбергс, дългогодишен експерт от службата за архивите на източногерманската тайна полиция. По време на посещението си в София Йоахим Фьорстер предупреди, че манталитет, поведение от типа „Всичко-под килима!” или както на немски се казва: „Да изтрием всичко с гъбата”, никога не води до положителни резултати, защото рано или късно тези укривани неща в историята на бившите социалистически държави излизат наяве и объркват политическото развитие. От своя страна Хелмут Мюлер-Енбергс беше цитиран в български всекидневник откровено да признава: „Не вярвам, че българската ДС наистина е разпусната!”

ДС функционира до днес

Всъщност това е големият въпрос– разпусната ли е наистина репресивната комунистическа машина или след преминаването на „бурята” в средата на 90-те години нейните зомбирани кадри бяха съживени след фиктивната им смърт, за да поемат отново в ръцете си лостовете на държавната власт, на икономиката, на ключовите области от обществения живот на страната? Риторичността на подобен въпрос се подкрепя от куп официални факти. Разкритата принадлежност на 428-те кандидат-кметове към тайните служби подсказва несекващият стремеж за овладяване на местната власт в новите, европейски условия. Изпращането на дипломати-агенти в посолствата в чужбина, както се случи в началото на годината със съветници на президента Първанов, говори за стремеж към контрол на дипломатическите мисии зад граница.

Все още ченгета в ЕП и в ЦИК

Сред българските депутати в Европейския парламент днес работят разкрити агенти на службите, а в самия български парламент те дори и не крият своето минало. Както се разбра от проучването в съдебната система, тя също е била буквално „шпикована” от хора на бившите служби. Дори и в сегашната Централната избирателна комисия се пръкнаха две ченгета, а колко са те в предишните комисии може само да се предполага. Четвъртата власт – медиите - също са просмукани от хора на бившата политическа милиция. В инициативата „Чисти гласове”, първоначално подкрепена от стотици действуващи журналисти, на практика проверка за досиета поискаха едва няколко десетки човека. В замяна на това от ефира на електронните медии и от страниците на печата не само не изчезват физиономиите и гласовете на хора, превърнали се в нарицателно име на доносничество, манипулации и шпионство, но се появяват все нови и нови медийни „звезди” от комунистическия клуб на „Щита, меча и тъмния плащ”, които систематично внушават на аудиторията как предано са служили на родината и как въобще не се срамуват от своето недостойно и срамно доносническо минало. Днес всички те са с имиджа на почтени граждани, които изпълняват своите стари задачи в новите, променени условия. Те дори вече не са и зомбита, а реални хора от плът и кръв, но без морал. Просто комунистически тайни агенти. Или накратко-ченгета.