За излишъка и излишните

Независимо от това, дали тази репликата е достоверна и наистина принадлежи на конкретната историческа личност, тя е хубав образ за един огромен недостатък на политиците, които се самозабравят – разминаването на техния свят със света на другите, без значение дали са поданици на абсолютна монархия или граждани в демократична страна.

Обикновено този разрив свършва зле за политиците, дори и да запазват главите си в буквалния смисъл, какъвто е случаят с Емилия Масларова. Тогава обаче човек се пита, защо ли въобще й е тази глава, която ражда идеи като следната: пенсионерите да отидат на море с пари от бюджетния излишък.

Нелепости и неприлични подигравки

Тази нелепост бе лансирана напълно сериозно, а Масларова не се отказа от нея дори когато коалиционните й партньори я отрязаха. Все пак в продължение на две седмици тя бе обсъждана надълго и нашироко в различни предавания, а Масларова я защитаваше с разпалена убеденост, сякаш това е социалната идея на живота й. “Щом нямат с какво да си платят парното, да идат на море” – е една от възможните перифрази на прочутата реплика. И тук не става дума за евтин популизъм в една или друга посока. Нито пък бедността на пенсионерите е повод за този коментар.

Скандалът е в тоталното разминаване между представата на министърката за управлението на собствения й ресор и реалните проблеми, които той трябва да решава. А те далеч не са онези, които Станишев очерта в словото си на Бузлуджа, вдъхновило Масларова за гениалното й хрумване. На събора на БСП в началото на август премиерът изказа болката си, че българските пенсионери не ходели на почивка в чужбина, както чуждите идвали у нас. Не го боли за това, че по-голямата част от възрастните хора си отиват от живота в България често по-рано и много често по изключително унизителен начин. Изписвани от болници, които им отказват лечение заради напреднала възраст, поразени от рак, инсулт или инфаркт.

Запокитени от държавата и оставени на случайността

Ако имат роднини, които да ги гледат – добре, ако не... Въпрос на късмет. Стотици хиляди, а може би и над милион семейства в България преживяват малък ад покрай леглото на възрастните си близки, лишени от специализирана помощ и грижа. Те са оставени да гаснат, много често в мизерни условия, а често смъртта им се вижда като жадувано облекчение. В такава ситуация, която е само малка част от кошмара да си български пенсионер, предложението за почивка на море прилича на неприлична подигравка. И ако на Бузлуджа могат да си се шегуват помежду си, то в държавата е недопустимо. Не всички пенсионери са гласоподаватели на Масларова, но е сигурно, че всички са потърпевши от социалните й идеи.