За или против атомната енергия?

Европейската атомна индустрия вече потрива доволно ръце, защото Великобритания смята да строи нови атомни електроцентрали. Финландия и Франция вече работят по нова генерация реактори. Китай планира изграждането на 30 атомни електоцентрали в следващите 15 години. Румъния и Словакия също планират собствени електроцентрали.

Каква е позицията на Германия?

На конференцията за климата на остров Бали през декември миналата година, германският министър на околната среда Зигмар Габриел отчете, че никоя друга страна не води толкова активна политика за опазването на околната среда както Германия. До 2020 година Германия ще намали отделянето на вредни газове с 40%. Това ще стане чрез използване на енергия от възобновляеми източници, икономия на енергия, милиарди инвестиции в санирането на сгради.

Но без атомни електроцентрали.

До 2021 година Германия трябва да затвори всичките 17 атомни електроцентрали. Това предвижда приетото през 2002 година споразумение за отказ от атомната енергия.

Дали обаче споразумението ще остане в сила?

В Германия все повече зачестяват апелите към удължаване живота на реакторите. Християндемократите и християн-социалният съюз са за промяна на споразумението за отказ от атомната енергия.

„Ние смятаме, че атомните електроцентрали могат да работят докато отговарят на стандартите за сигурност. Социалистите са на друго мнение. Коалиционният договор е в сила. Аз държа на него. Според договора министърът на околната среда има право да вземе решение. И той го направи. Това обаче не означава, че съюзът одобрява решението.”

В случай на смяна на правителството, християндемократическият и християн-социалният съюз ще променят решението за отказ от атомната енергия. Техните аргументи:

Атомните електроцентрали за разлика от конвенционалните не допринасят за парников ефект и не са причина за глобалното затопляне.

Възобновляемите енергийни източници не могат да покрият нуждите от ток

Освен това германските атомни електроцентрали спадат към най-безопасните в цял свят. Според християндемократите и християн-социалния съюз няма смисъл АЕЦ/ите в Германия да се спират, при положение, че в други страни все още работят не съвсем безопасни реактори. Освен това съществува опасението, че ако Германия разчита само на внос на ток, може да се стигне до срив в мрежата, както стана в САЩ през 2003 година.

За запазване на атомната енергия, разбира се са и самите енергийни концерни, които се страхуват за бъдещето си. Вторият по големина енергиен концерн в страната ЕрВеЕ поиска удължаване на периода до спирането на реактора Библис А в Хесен, т.е. той да работи до 2011 година. Според споразумението за отказ от атомната енергия до 2009 година трябва да бъдат затворени още 3 блока. Концерните ЕнБеВе и Ватенфал също искат удължаване на срока.

Според информация на Енергийно-икономическия институт на университета в Къолн, ако животът на атомните електроцентрали се удължи с 60 години, това ще донесе на Германия повече от 2,5 милиона евро годишно. Освен това цената на тока ще остане почти същата. Днес един киловатчас в Германия струва 3,3 цента, а до 2030 година ще се покачи само до 3,5 цента. Ако обаче реакторите бъдат затворени по-рано, както предвижда споразумението за отказ от атомната енергия, цената на тока ще достигне 4,4 цента за киловатчас. От друга страна обаче е ясно, че

енергийните концерни се борят за запазване на ядрените реактори, защото искат да повишат печалбите си

Запазването на електроцентралите би им донесло до 300 милиона евро годишно.

Против атомните електроцентрали, разбира се се обявяват екологичните организации. Те обвиняват германското правителство, че оставя толкова много време на ядрените реактори – до 2021 година. Според тях това ще доведе до износване на реакторите и застрашава сигурността на страната. Количеството ядрени отпадъци ще се увеличи, а положението на околната среда няма да се подобри особено, ако атомните електроцентрали продължат да работят. Освен това еколозите поставят под съмнение и твърденията, че цените на тока ще паднат, тъй като и днес, когато на територията на Германия работят 17 електроцентрали, цените са все още високи. Според еколозите по-ниски цени може да има само, когато има конкуренция при производството на ток. В момента обаче в Германия все още съществуват областни монополисти.

Кой път ще избере Германия, все още не ясно. Ако обаче през следващите години страната докаже, че е възможна комбинацията между опазване на околната среда и отказ от атомната енергия, много други страни ще последват примера й. Ако ли не, в света отново ще има повече атомна енергия, поне в индустриалните държави, Индия, Китай или Бразилия.