1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

За и против ученическите униформи

9 май 2006

В дискусията около това, дали ученичките – мюсюлманки в Германия да имат право да ходят на училище забулени, министърката на правосъдието Бригите Цюприс направи изненадващо предложение. Според нея проблемът можел да се реши с въвеждането на единна ученическа униформа. Коментар на Дафне Антахопулос.

https://p.dw.com/p/AuZ8
Снимка: AP

На пръв пъглед училищната униформа може да донесе решението на много проблеми. Например че може да се избегне онова, което наскоро се случи в Бон – момичета , изцяло прикрити от арабска бурка – да се появяват в училище. От друга страна – може да се ограничи истерията по модни и дизайнерски дрехи, която води до състезание между учениците и до изолиране на онези, чиито социални и финансови условия не им позволяват да са в крак с модните тенденции. Не на последно място, министърката смята, че с въвеждането на единна униформа за учениците, може да се намали част от младежката престъпност – чията цел често пъти са вече споменатите дизайнерски дрехи, но и марки музикални устройства и мобифони. Има и още един аргумент, който говори в полза на въвеждането на ученическа униформа. Децата биха се идентифицирали по-тясно с тяхното училище, биха развили нещо като съзнание за “принадлежност” към институцията.

В същото време има обаче редица аргументи против училищната униформа и тяхната тежест е значително по-голяма от тази на изброените вече. Като се абстрахираме от това, че всички въпроси, свързани с училищното образование се уреждат от отделните федерални провинции , а не централизирано от Берлин, остава въпросът, дали въвеждането на единна униформа не противоречи на конституцията и на формулираното там право на свободна развитие на личността. На всичко отгоре, училищните униформи в Германия имат лош имидж поради историческа обремененост, водеща от времето на нацисткия режим.

Дори днешните училищни униформи да нямат военни елементи, а да са например – джинси и бели фанелки – едва ли по този начан могат да се замаскират социалните различия в обществото. Защото има джинси и джинси и култовия характер на определени маркови изделия въпреки всичко ще налага на учениците определени предпочитания. В наши дни освен това отдавна вече не става дума само за облеклото а и за техниката, която неизменно съпътства учениците – например ем-пе - плеъри, и мобифони, или пък велосипеди – продукт на високите технологии. Нима всичко това може също да бъде забранено за ползване или пък унифицирано? И още нещо : учениците не прекарват целия ден в училище, а кой ще им попречи в свободното си време да носят онова, което пожелаят?

Възниква и въпросът, дали е възможно и редно, чрез външни забрани, децата да бъдат принуждавани към определен тип поведение и съзнание. Много по-ефективно това може да стане чрез целенасочени социални или училищни проекти, в които да участват всички. Само че подобно нещо изисква много труд и пари, и не винаги води до бърз успех.

И още нещо по повод опита да се предотврати носенето на ислямски фереджета и бурки: би трябвало на момичетата, които ги носят да се разяснява, че това са символи, противоположни на онези стойности, които германската училищна система си е поставила за цел да възпитава. Към тези стойности се числи равнопоставеността на мъжа и жената в обществото, както и правото на всеки човек на свободно развитие. Хубаво би било, ако учениците можеха да се идентифицират с подобни стойности, а не с носенето на маркови дънки и фанелки. Липсата на стойности обаче едва ли може да бъде прикрита от която и да била униформа.