За какво харчат парите си французите?

Това вече ще бъде наистина възможно, след като президентът Никола Саркози намали данък добавена стойност за гастрономията от над 19 на 5,5 процента. Емил, собственик на заведение в Страсбург, обяснява какви промени могат да предприемат ресторантьорите след намаляването на данък добавена стойност.

"Имаме три възможности. Първо: да не намаляваме цените на нищо. Това обаче ще бъде неспазване на закона. Второ: да свалим цените на всички ястия в менюто с пет процента. Или трябва да предлагаме седем продукта на цени, по-ниски с 11,8 процента. Ще пробваме третия вариант и ако всичко върви добре и имаме повече клиенти, ще инвестираме печалбата в по-добра компютърна програма."

За кого ще е от полза промяната?

Не е трудно да се изберат седем продукта, които да се продават на по-ниски цени, твърдят специалисти по ценообразуването в гастрономията. Това са кафе, минерална вода, сокове и може би още едно или две евтини дневни менюта. А съюзът на ресторантьорите ще се грижи печалбата от по-ниския данък добавена стойност да не отива при клиентите, а в касите на собствениците. Едва след няколко месеца ще стане ясно дали промяната наистина ще има ефект и за клиентите.

На заведенията в градовете по границата с Германия обаче тя може да се отрази зле. Съществува опасност много от тях да останат без клиентела. Ето защо от Съюза на хотелиерите и ресторантьорите в Германия настояват стойността на данък добавена стойност в страната също да бъде намалена. Уте Недел, собственичка на реномиран ресторант в Зюдбаден, казва:

"Франция е само на пет километра от нас и разликата в цените е толкова голяма! В такъв случай аз просто не мога да не настоявам и в Германия нещата да се променят. Иначе последиците за нас няма да са добри", казва Недел и има право, особено като се има предвид, че половината от клиентите на Уте Недел са французи, които често идват на вечеря по моста над Рейн.

Французите харчат за ядене, германците - за бира и коли

"Правим го, не защото е по-евтино. Вечеряме в Германия, защото храната е различна, по-екзотична за нас. Не става дума за пари. Току що ядох риба, беше много специална", споделя един от французите - посетители на ресторанта. Друг обаче му противоречи: "Не, не беше толкова специална. Беше вкусна, но ако искам да хапна нещо наистина специално, няма да дойда в Германия. В такива случаи нашата кухня е по-подходяща."

И ето че се разпалва дискусия за културата на хранене и за националната идентичност като цяло. В крайна сметка се стига до общото заключение, че французите винаги са харчели много пари за ядене, а германците - за бира и коли. Това обяснява защо френското правителство във време на криза създаде спасителен пакет за мизерстващата гастрономия, а Германия от своя страна се опитва да спаси Опел.