За книгата на Ерика Ман ”Когато светлините угаснат”

Ханс Готфрид Еберхардт е образцов германец; националсоциалист, както се сочи в книгата. Един ден обаче допуска неппростима грешка. Редактира реч на фюрера, която трябва да се отпечата във вестника. Поправя 33 правописни грешки. В резултат изпада в немилост, обявен е за персона нон грата и трябва да емигрира заедно със семейството си. Сблъсква се обаче с невероятни бюрократични спънки, които могат да се преодолеят само по чудо и които Ерика Ман с наслада описва в книгата си. Ханс Готфрид Еберхардт е един многото обикновени германци, които писателката изобразява в ”Когато светлините угаснат” – книга, която не е публикувана досега в Германия и която сега за пръв път е преведена от английски на немски език, както пояснява издателката Ирмела фон дер Люне.

”Германската версия е изчезнала или пък е унищожена, не се знае нищо за нея. Книгата на Ерика Ман, която излиза сега за пръв път в Германия, е всъщност превод на превода от английски на немски език.”

Преводът от превод е свързан всъщност с риск – нали един превод би трябвало да предава всъщност възможно най-точно оригинала. Ръкописът възниква през лятото и есента на 1939 г. в Швейцария; след избухването на Втората световна война завършва книгата в СЩ. Историите се развиват в безименен католически университетски град в Южна Германия. Герои са работници и дребни служители, главният лекар на университетската клиника, проповедник, полицейски шеф.

”С две думи, казва издателката, това са описания на типичната среда на различни социални слоеве и като цяло това е опит не да се разказват индивидуални истории, а чрез индивидуалните истории да се илюстрират типични начини на поведение.”

Всички истории в книгата са документални; Ерика Ман ги е събрала от живота на бежанци и емигранти. В този смисъл книгата й е нещо като документална фикция. От друга страна, чрез историите авторката илюстрира факта, че от една страна националсоциализмът наистина го е имало, но от друга страна е имало и скрита, човешка почтеност, включителност сред германците, които иначе уж са верни на фюрера и извличат печалба от системата. Стилистично тази книга се различава от познатата емигрантска литература със своя особен език и начин на разказ. Ерика Ман я пише не за немскоезичната емигрантска публика, не пише така, както пишат Фойхтвангер, Ана Зегерс, Томас Ман за публиката, която познава средата и може да се идентифицира с героите. Ерика Ман пише за американски читатели, които тепърва трябва да разберат за какво става дума. С други думи, нейната книга се числи към така наречената ”смол таун литерчър” – литературата, която разказва за живота извън големите градски центрове. Разказите на Ерика Ман са интригуващи и живи, авторката използва похватите на развлекателната литература, особено тези на приказката и криминалния роман. Приказен край има и историята за литературния редактор Ханс Готфрид Еберхардт. След много лутания бившият литературен редактор попада заедно със семейството си на един кораб с бежанци, който малко по-късно е потопен от германска подводница. Еберхардт загубва жена си и двете си дъщери. Само той и малкият му син се спасяват. Вълните са огромни, героите – отчаяни, положението е безнадеждно. Няма да издадем какъв е самият край на разказа, ще кажем само, че Ерика Ман е намерила хепи енд за историята на отначало верния на фюрера редактор и неговото семейство.