За моралните измерения на казуса Либия

Случаят с осъдените на смърт български медицински сестри и палестинския лекар, станал световно известен като сделката с Либия, освен международно-правен казус, освен илюстрация за многото лица на двустранната и многостранната дипломация, може да бъде разглеждан и като своеобразно изпитание на различните схващания за морални норми - за общоприетите морални норми - във всичките измерения на това понятие : – като отношение на личността към закона, като поведение в обичайната среда и в професионалната общност, като съответствие между заявени намерения, поети ангажименти и начин на тяхното изпълнение; като политическо поведение и като мяра за допустима и недопустима употреба на обстоятелствата за лична изгода.

Такива гледни точки, докато българските граждани бяха заложници на един диктаторски режим не бяха възможни. Всяка публична реплика, която би могла да постави на риск сложната еквилибристика около спасяването им, беше недопустима – и с едно печално изключение от страна на лидера на Демократи за силна България в тогавашното му качество на премиер на страната – българската общественост и нейните първи хора (включително българската журналистика) успяха да запазят приличие и да покажат солидарност с тази човешка драма.

Докато осъдените на смърт бяха зад решетките всички ние – като общество, като български граждани, като хора, бяхме съпричастни и емоционално ангажирани със съдбата им.

След като най-страшното вече мина, след като те отново са сред нас, идва ред на друг прочит на тази история. Освен отговор на редица въпроси, свързани с конкретни обстоятелства и причинно-следствени връзки поставили началото на цялата лична трагедия в Либия, отговор, който хроникьорите дължат на обществото, днес случилото се ще бъде анализирано и от гледна точка на възможните негови употреби в бъдеще.

Как се възприемат от обществото хипотези за предявяване на съдебен иск от страна на медиците към българската държава, за предявяване на искове за компенсации, за сключване на договори с Холивуд за продажба на правата върху тяхната история и прочее финансови математики, е така да се каже интимната част от анализа на човешкия морал.

Другата употреба на случая Либия – не по-малко интересна, макар и от съвсем различен ъгъл – бе сръчността на френския президент да употреби казуса за собствен PR (чиято цена – нека не забравяме това е изключително висока!) и да ядоса с поведението си своите европейски партньори. Няма съмнение, че той ще бъде посрещнат като герой по време на предстоящата негова визита в София – обявена за 13 и 14 септември. Преди това обаче Никола Саркози ще трябва да отговори на европейските лидери каква е връзката на подписаното ядрено споразумение между Франция и Либия с купуването на свободата на медиците – връзка, в която Брюксел не се съмнява и която по странно объркан начин хвърля сянка върху българския случай.