1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

“За помирението е нужен дълъг период от време”

31 октомври 2006

Интервю с командира от Мироопазващите сили на ООН в Косово – Роланд Катер - по повод новоприетата сръбска конституция и сигурността в провинция Косово.

https://p.dw.com/p/At4x
Войници на КЕЙФОП охраняват мира в Косово
Войници на КЕЙФОП охраняват мира в КосовоСнимка: AP

Въпр.: Можем ли днес, седем години след края на войната в Косово да кажем, че мисията на КЕЙФОР беше едно голямо предизвикателство?

“По скоро бих казал, че мисията на КЕЙФОР в Косово през последните 7 години беше много успешна.Удаде ни се да създадем мирна обстановка и предпоставки за едно по- добро бъдеще. КЕЙФОР допринесе много съществено за това. Ние сме семейство от 18 000 души от общо 35 страни и ежедневно си сътрудничим с ООН, но главно с хората тук, така че да се осигури мира на място и нормалната обстановка за това, политиците да могат да работят спокойно.

Въпр.: Новата конституцияна Сърбия беше гласувана и в нея Косово се дефинира като част от Сърбия. Как ще се отрази това на въпроса за статута на провинцията и на сигурността?

“Как ще се отрази на статута, не съм в състояние да преценя. Това е тема, която се обсъжда интензивно във Виена, Ню Йорк и останалите столици на страните, заинтиресовани от решение на конфликта. Що се отнася до сигурността, за момента положението е сигурно и стабилно. От друга страна трябва да кажа, че очакванията са високи. Ние се намираме на финалната права за определяне на бъдещето на страната и хората имат неимоверно високи очаквания. Ние от Кейфор също съдействаме като подкрепяме усилията на г-н Ахтисаари и на международната политика и като се грижим за мира и сигурността ,създавайки предпоставки за взимането на важни политически решения. Затова смятам, че в обозримо бъдещето, ситуацията ще остане спокойна и ние ще положим всички усилия това да остане така. Това е известно на хората тук. Разговарял съм с много политици и обикновенни хора и имам усещането, че на тях им е омръзнало от насилие и искат да живеят в мир. “

Има обаче и някои сигнали, че решението за статута на Косово може да бъде отложено?

5,00 “ В момента положението наистина е напрегнато и вероятно политическото решение няма да задоволи нито една от засегнатите страни напълно. Но това не е моята задача. Ако тази задача бъде решена възможно най-бързо, това ще се отрази добре на сигурността. Ако се стигне до отлагане на решението, независимо по каква причина, това ще трябва да се обясни на хората и то съвсем ясно. Трябва да се запази обаче динамиката на процеса на взимане на решения. Трябва да има съвсем ясен план-график, така че хората да знаят, какво кога ще стане. Хората нямат желание за насилия и ако им е известно, как нещата ще вървят във времето, те ще приемат тези решения и ще ги одобрят. Ние ще дадем нашия принос , но нашата задача не е да даваме политическо решение, а да създаваме обстановка на сигурност в региона.

Въпр.: Имате ли някакви регионални акценти в дейността си ?

“Естествено, че Митровица ще остане акцент на нашата дейност. Просто защото там има непосредствен сблъсък на двете основни народностни групи. Там ние ще проявявавме особено внимание. Същото внимание обаче ще проявяваме в двата анклава и в центъра на провинцията или на изтк. Това обаче не означава, че ще занемарим западните региони. Всъщност няма големи различие в ситуацията по сигурността в цялата провинция.

Въпр.: Мирът в Косово сега е запазен, но как стоят нещата около процесите на помирение ?

8,00 Това е трудно да се каже, но като германец от собствен опит аз мога да кажа, че подобен процес на помирение се нуждае от дълъг период от време. Като си спомня, каква беше ситуацията след войната през 1945 и сега, когато Германия има истински приятелски отношения към всички съседни страни, или че 1989 година стана обединението на страната и в един много впечатляващ процес протече сближаването на хората от Изтока и Запада и интеграцията на войниците от бившата народна армия, и като направя тези паралели в Косово – мога да кажа, че за помирението е нужно време. Това не може да стане от днес за утре. От първата си мисия през 1999 година знам, че почти всички семейства и родове тук бяха засегнати от войната и затова препоръчвам да се проявява търпение. Вероятно ще трябва да се смени едно цяло поколение, за да зараснат раните от войната . Тогава обаче съм сигурен, че Косово ще заживе в приятелство и мир със всички свои съседи, просто защото хората тук искат това.”