За проблемите на разследващата журналистика Медийна конференция в София

„Разследваща журналистика”, „Могат ли да бъдат успешни свободните журналисти”, „Как се прави добър радио-репортаж”, „Репортажът като висш пилотаж в журналистиката”, „Фотожурналистиката днес” – това бяха някои от темите, върху които участниците в конференцията дебатираха по отделни групи в софийския хотел „Шипка”. Под ръководството на лекторите – известни експерти в журналистическата професия – младите журналисти имаха възможност да чуят най-новото в съответната медийна област, да получат полезни професионални съвети и което е най-важното – да поставят на обсъждане своите творчески професионални проблеми.

В една от паузите на творческата „работилница”, която се занимаваше с проблемите на разследващата журналистика разговарях с

Хенрик Кауфхолц – известен датски журналист-международник, работил дълги години в копенхагенския всекидневник „Политикен”, след това като кореспондент на вестника в Бон, Москва и Берлин. Попитах го върху кои са ударенията върху модерираната от него дискусия на работната група:

Кауфхолц:

“ Най важното за мен и за другите двама лектори на този уъркшоп е да акцентираме върху в важността на изследователската работа и събирането на документация. Според мен прекалено много са журналистите, които само си водят бележки и пишат онова, което им бива разказвано, вместо да задават въпроси. Поради това се опитваме да помогнем на участниците в умението да задават точни въпроси, да документират своите находки и да се доберат до източници, до които обикновено публиката няма достъп.”

Дадохте ли някои примери за разследваща журналистика? Например поставихте ли под въпрос тезите, които разви пред участниците при откриването на конференцията в сряда бившият министър на външните работи Соломон Паси?

Кауфхолц:

“Не, в този уъркшоп не използувахме за пример неговото слово. Но днес ние представихме друг пример за разследваща журналистика по темата „Трафик на жени” чрез беседата на българската журналистка Зоя Димитрова от седмичника „Политика”. В Дания и Германия има определен подход към разследванията по тази тема, но ситуацията на българските журналисти е напълно различна от нашата. Ние разбрахме по-добре как се работи по нея в България и други страни от Балканския регион.”

В какво виждате разликата между българската и западноевропейската журналистика?

Кауфхолц:

“ Като цяло водещите медии в Дания и Германия са много по-стабилни, те се радват на по-голяма независимост поради своята по-дълга история. Независимостта и интегритета не се изграждат за няколко дни. Те се култивират в продължение на години. Разбира се значителна роля играе и традицията. В това се крият и различията с новите български медии. Вие започнахте от начало след падането на комунизма през 1989 година, но според мен местната медия е все още неукрепнала, все още е разтърсвана от вътрешни битки, когато различните бизнес интереси използуват медиите като оръжие. В Дания и Германия ние също бяхме в подобна ситуация, но сега държим на своята независимост. Другата разлика е, че в Дания човек може да живее съвсем прилично от журналистическата професия – сиреч не си принуден да приемаш подаръци и подкупи за да си позволиш да отидеш някъде на почивка. Смятам, че корупцията е заплаха не само за развитието на България, но и за нейните медии.”

Ще напишете ли нещо за България, когато се върнете у дома в Дания?

Кауфхолц:

“ Въпреки че съм лектор в уоркшопа, вчера се включих в група, която се занимаваше с археология и възнамерявам да напиша материал за опитите ви да спасите българското историческо наследство от крадците, които се опитват да печелят от него.”

В работилницата по „фотография”, естествено се коментираха снимки на участниците, направени по време на техните журналистически пътувания. Обърнах се към Дьорте Хагенгут- лекторка в „работилницата” по Фотография, фоторепортерка на „Нейшънъл джиографик” и сп.”Щерн” с въпроса кое е основното, което се опитва да обясни на своите слушатели?

Хагенгут:

“ Мисля, че основното е да си дават ясна сметка за онова, което виждат. Ако това се получи, за тях ще бъде по-лесно да предадат посланието на своите зрители и читатели със фотографската си снимка.”

Занимавахте ли се с проблема за манипулирането на цифровите фотожурналистически снимки?

Хагенгут:

“ Бегло засегнахме проблема, но той е важен. Независимо, че всичко днес се снима върху цифрови носители, класическите аналогови снимки също могат да бъдат манипулирани. При цифровата фотография това се прави по-лесно, но доколкото акцента на нашия уъркшоп е върху журналистическото виждане на събитието, просто не остана време за тази тема.”

Кои са основните етични правила, които трябва да спазва един фотожурналист?

Хагенгут:

“Те са същите, както при печатната и електронната журналистика – основното е да се казва истината. Действително, всичко зависи от субективната преценка на онова, което виждаш, но целта е да съобщиш на своите читатели и зрители онова, което те не могат да видят. “

Снимахте ли нещо в София от началото на конференцията?

Хагенгут

“За първи път съм в София и България и вчера бях на Витоша, където поснимах малко. Преди това се поразходих из града, където също направих някои кадри. На хора, разбира се, защото според мен най-точно можеш да представиш една страна по начина, по който хората реагират на насочения фотоапарат. Българите са интересни хора, а Витоша е много красива планина.”

Утре /6.10./ работата на конференцията на Н-ост продължава с дискусия по темата дали „Популизмът и национализмът в Източна Европа са заплаха за ЕС”, за която ще ви информираме.