За проблемите с отварянето на досиетата

сигурност на някогашната ГДР /Еми Барух/

Няма друг сюжет в най-новата история на България, който да е неизменно в кортежа на актуалните политически събития, както темата държавна сигурност.С различна интензивност страстите породени от този болезнен за мнозина разказ избухваха през всичките етапи на нова България, на България след падането на Берлинската стена до днес -17 години от началото на политическите промени в Източна Европа. ..

Откровено казано, все си мислех, че колкото повече се увеличава броят на хората в активна възраст, които не помнят живота при социализма, толкова по-слаб ще е резонансът на непрочетените страници от миналото. Но не! Макар и на по-големи интервали, този сюжет всеки път се разполага в центъра на общественото внимание и всеки път възбужда яростни страсти и полемики.

Очевидно нашето съвремие е поредното доказателство на максимата, че преди да обърнем страниците на миналото, трябва внимателно да ги прочетем.

Как обаче да четем, след като от тази важна за морала на днешния ден книга са късани страници, задрасквани са цели пасажи, а някъде дори са преправяни фактите?

В контекста на тези въпроси в София се проведе дискусия организирана от бюрото на фондация «Конрад Аденауер» на тема Тоталитарното минало и отварянето на архива на бившата Държавна сигурност”, на която специален гост беше известният немски пастор д-р Йоахим Гаук, председател на Дружеството за памет и демокрация и бивш ръководител на Федералната служба за документите на Държавна сигурност на някогашната ГДР

Неговият отговор на основния въпрос, който вълнува обществото – Защо другите държави, със сходно историческо минало се справиха, а ние все още не можем да съставим комисия по досиетата - е повече от ясен: защото в Германия всички демократи - и леви, и десни, консервативни и либерални, са се споразумели, че по отношение на миналото ще действат заедно. Имало е консенсус в обществото, публичните фигури и политическите лидери са проявили кураж, отговорност и историческа далновидност. Имало е и още един консенсус – да се отворят досиетата на всички!

На д-р Гаук не му беше зададен въпроса – какви биха били рисковете, ако не го бяхте направили веднага? Въпрос, който бе постоянно обсъждан в България. А и той едва ли би могъл да анализира подобни хипотези. Всички сравнения между София и Берлин биха били погрешни – не само поради различния манталитет на двете нации, но и поради уникалната съдба на най-богатия сателит на Москва – някогашната Германска Демократична Република, която просто престана да съществува като държава след падането на Берлинската стена.

Впечатляващият брой на хората, които препълниха залата и фоайето на столичния хотел “Рьдисън”, за да присъстват на този дебат, е показателен за значимостта на темата. “Ние извървяхме своя път – каза в заключение д-р Гаук. Сега това ви предстои на вас. “

Едно прекрасно пожелание, чиито адресати обаче отсъстваха от дебата…