За разликата между гражданското общество и разгневената тълпа

Таксиметровите шофьори отново ни върнаха преди шест години, повтаряйки протестите от март 2001, когато с колите си блокираха Народното събрание. Аналогиите обаче свършват до тук. Тогава психически разстроена съпруга на таксиметров шофьор уби собственото си дете. Таксиджиите обаче обвиниха правителството, вестниците излязоха с огромни заглавия, които изкарваха виновни Костов и България…Въпреки, че случаят бе разрешен от полицията почти веднага, общественото мнение бе обработено и насочено в политическа посока. От тогава съм се возил нееднократно на такси, чиито шофьори бяха убедени, че не майката на малкия Пепи е извършила убийството и обвиняваха държавата и политиците за него. Тогавашният им протест бе абсолютно неадекватен, истеризирането на ситуацията нелепо, а последствията лоши за всички. Днес положението е коренно различно. Става дума за криминално престъпление. Второто посегателство върху таксиметров шофьор за кратък период от време. Предишното убийство не бе разкрито. Редица други криминални престъпления, също. Между тях има и особено тежки и обществено значими, като убийството на двете деца в Пазарджик. На пръв поглед протестите на таксиметровите шофьори биха били оправдани и разбираеми. Ако не беше случката отпреди шест години. И ако не беше толкова избирателно поведението им. Ако всички съсловия започнат да блокират центъра на София, когато над техен колега бива извършено криминално престъпление центъра на града ще бъде задръстен през ден. Пък и протестиращите, които се събраха пред Народното събрание в петък сутринта не можаха да обяснят, какво точно очакват от народните си представители. Никой от интервюираните шофьори не можа да формулира адекватно искане. Зрителите на телевизиите и слушателите на радио се събудиха рано сутринта от нечленоразделно боботене, викове „УУУ и безадресно насочен гняв. А столичани с блокиран център. Предишния ден така крещяха някакви пенсионери с искане партията за която гласуват от 50 години насам да им вдигне пенсиите. Разбира се и двата протеста ще останат без последствие. Не знам защо, но има нещо дълбоко сбъркано и неадекватно в публичните опити на българите да се организират като гражданско общество. За сега в повечето случаи се стига само на ниво разгневена тълпа.