За сестрите и медийния кич

Когато бях малък нямаше видео. Възможностите за детски забавления не бяха многобройни както са днес. Сигурно за това в паметта ми са запечатани много ярки спомени от редкия достъп до „по-модерни” занимания от играта на криеница. Едно от тях бе гледането на филмчета, прожектирани от специален апарат. Всъщност това бяха картинки с надписи. Нещо като диапозитиви, подредени на лента, която се превърташе ръчно. Гледахме ги на някоя от стените в апартамента. Беше вълнуващо, защото посред бял ден дръпвахме завесите в стаята ставаше тъмно и си организирахме нещо като домашно кино. Не знам защо, но не си спомням приказките, които бях гледал. Помня само една, която тогава не ми харесваше, защото не бе класическа, а модерна. Фантастика, която тогава не ми допадаше. Сюжетът бе следния. През 2050 г. съветска експедиция отива на Марс, покрит в ледове. Там съветските космонавти откриват тялото на замръзнал американски астронавт, останал след очевидно неуспешна американска експедиция, проведена преди осемдесет години. Скритият, но ефектен коз на този изпитан сюжет бе следният – след като руснаците връщат американеца на земята и го размразяват става ясно, че на планетата Земя отдавна, окончателно и необратимо е настъпил комунизмът. Това се разкрива чрез различни битови характеристики. Американецът влиза в магазин и щом разбира, че всичко е безплатно, като истински представител на консуматорското и алчно империалистическо общество се опитва да вземе на веднъж всички стоки, които си хареса. Неговите съветски и нови приятели с усмивка му казват, че няма защо да се безпокои – и утре ще е безплатно. Безплатно ще е завинаги, защото комунизмът отдавна е настъпил. Накрая на филмчето алчната физиономия на американеца се променяше и придобиваше приветливия, усмихнат и тежко дебилен вид на съветските космонавти, които си бяха ухилени от началото до края. Основното послание беше следното – през комунизма ще има всичко и то ще е безплатно. Сетих се за него докато следях втората част на сапунката с медицинските сестри и палестинския лекар Ашраф. Тя условно може да се нарече - „Отново у дома”. Мисля, че емисиите на новините от последните дни спокойно могат да бъдат записани и повтаряни след време в сутрешните или следобедни часове. В случай, че сагата „Дързост и красота” приключи поради прекалена старост на основните актьори. Гледам снимките на медицинските сестри със столичния кмет Бойко Борисов и си мисля какво нещо е телевизията. По времето когато са ги арестували той е бил анонимен бодигард. Днес е телевизионна звезда, огряла дори килиите на затвора Джудейда. Сестрите и братята, ще наричам така за по-кратко Здравко Георгиев и Ашраф, поискали да се срещнат на живо с българската легенда, а една дори искала да го пипне. Тази мила родна картинка обаче не може да се мери със следните репортажи от въвеждането на сестрите и братята в подарените им от Мобилтел апартаменти. От тях ще разберете и защо си спомних онова детско филмче за победилия комунизъм. Разбира се – и тогава и сега само за някои. Но и това не е важно. Работата е в липсата на всякаква мярка. Както обикновено от страна на всички, медици, медии, институции, частни компании и т.н. Това, което ще чуете е ярък пример за кича, в който с българската публичност е потънала. Май завинаги. Като настъпилия комунизъм от филмчето. Вестник „Стандарт” – 3 август 2007г.

Вие ли сте сестрите, може ли да ви докосна. Ех, с тези две ръце съм измазал стените, специално за вас, да ви е чисто, спретнато, да дойдете на хубаво. С тези думи Валя, Валентина, Нася Кристияна и Снежана бяха посрещнати от един от работниците, които извършват довършителните работи по апартаментите им. Нови домове за медиците дари "Мобилтел" на изстрадалите българки. За първи път прага на къщите си момичетата прекрачиха вчера. Щастливи сме, успяха да кажат само сестрите. Пред входа на апартаментите все още сновяха неколцина майстори. Веднага щом видяха медиците, мъжете се приближиха и поискаха да се ръкуват с тях, за да се убедят, че е истина, че вече са в родината… Хайде, Криси ви кани на гости, провикна се Валя Червеняшка и подкани всички заедно да обиколят стаите. Ето това ще е офисът ми, смееше се Кристияна, когато влезе в кухнята. Където и да отиде, моята жена винаги се залавя да готви, така се чувства най-добре, издаде я д-р Здравко Георгиев. Най-хубавото е, че няма асансьори, додаде Снежана Димитрова. Не мога да понасям затворени пространства, обясни миг след това. И наистина, всички сестри се радваха сякаш предимно на широките тераси. Ето тук в ъгълчето ще си сложа палмичка, ще й подрязвам листата, за да расте, планува Валентина. Тя винаги бае на цветята, много ги обича, обясниха другите момичета.
Апартаментите на сестрите са в триетажни къщи в британски стил. Във всяка от съседните постройки има по едно жилище за някоя от сестрите. Единствено Нася и Криси ще бъдат съседки. Съдбата си знае работата, радваше се Кристияна. Ние двете толкова години делим една и съща стая, мечтаех си пак да сме заедно, не можеше да се случи по-добре, усмихната обясняваше съпругата на д-р Здравко Георгиев. Двечките ще си ходим на гости по пантофи, ще си готвим заедно и ще си помагаме, чудно ще си живеем, не можеше да се нарадва и Нася.
Вижте, вижте, паднал ми се е апартамент номер 6, каза Снежана. Явно това си е моето число, защото и в Либия бях с номер 6.
Ще имате китна алея пред входа и вечнозелена морава, разказваха на медиците от инвеститорската компания. Има и още една подробност - ще имате 24-часова охрана, леко смутено обясниха от фирмата. Ние така сме си свикнали, това ни радва, тъкмо ще сме спокойни, казаха сестрите. Ако не ни заключват, всичко е наред, иначе ще хванем ключовете и ще ги изхвърлим някъде далеч, заканиха се медиците.
Ще си купим гараж веднага и тук ще си свием семейното гнездо, радваше се д-р Георгиев.
Ето тук ще е стаята ти, маме, стискаше за ръка дъщеря си Антоанета Валя Червеняшка. Младото момиче призна, че майка й не се разделя нито за миг от нея и сестра й. Сега сме щастливи, защото сме заедно….