За скандала около несъстоялата се научна конференция за Батак

Тази седмица германският всекидневник Франкфуртер Рундшау излезе със статия под заглавие „Побити на кола. Заплахи за убийство срещу германски учени в България. Върховете на държавното управление насаждат шовинистка истерия”.

Мартина Балева е подала преди седмица жалба до СЕМ, с която иска да се предприемат мерки срещу телевизия СКАТ. Причината: обявената там награда от 1000 лева за всеки, който представи личния й адрес в Берлин и актуална снимка. Председателката на СЕМ Мария Стефанова заяви, че по процедура жалбата ще бъде докладвана на заседание и ако се установи нарушение на закона за радиото и телевизията, на СКАТ могат да се наложат санкции. Към жалбата докторантката в Свободния берлински университет е приложила и анализ на Балканската мрежа за разследващи репортажи. В него се описва митинг на Атака, на който бил издиган лозунга «Балева на дръвника, швабата юдеин – на кол». Ето защо Мартина Балева е решила да търси правата си и по съдебен път:

Балева:

«Освен че изпратих жалбата до СЕМ, изпратих копие до всички правителствени институции в България, както и партии, а също така и на Българския хелзински комитет. Единствено той се свърза веднага с мен и ми предложи да ме представлява пред прокуратурата и в момента се подготвя жалбата серщу Атака за публично призоваване към убийство, което според мен е недопустимо не само от гледна точка на българското, но и на европейското законодателство.»

Ето предисторията. На 24-ти април вестник «24 часа» излиза с първа страница, на която с големи букви в типичния за булевардната преса стил, е изписано заглавието «Нямало баташко клане». Цитира се многократно проекта на свободния университет в Берлин за организиране на изложба и научна конференция към нея, посветени на Батак като паметно място и ролята на изобразителното изкуство при изграждане на митове, залегнали в националното съзнание. Конкретно става дума за картината на полския художник Пиетровски, посветена на баташкото клане и рисувана по снимки, самите те направени много години след трагичните събития. Никъде в проекта не се говори за отричане на баташкото клане. Затова пък тази теза е изведена в заглавието на въпросния вестник и подложена на остри критики от шефа на Националния исторически музей Божидар Димитров. Той заплашва организаторите на конференцията, доцента от берлинския университет д-р Улф Брунбауер и докторантката по история на изкуството Мартина Балева със съд за цитат «Оспорване на Холокоста». Само за няколко дни медиите в България са пълни с позиции на историци и най-вече политици, включително президент и премиер, които опровергават нещо, което германо-българската научна конференция никога не си е поставяла като цел. Доц. Д-р Брунбауер повтаря многократно, че конференцията няма намерение да отрича Баташкото клане. 238 души подписват декларация на български учени, в която се говори за посегателство срещу свободата на научните изследвания и се осъждат медиите, които цитат : «упорито отказват да вникнат в смисъла на проекта и да го представят коректно». Скандалът се развихря в широкия диапазон – от отказ на БАН да предостави зала за конференцията и уволняване на служител в българското културно министерство до открити заплахи за физическа разправа над двамата учени. Тръгва дори слух за това, че конференцията е спонсорирана от турски организации, което доц. Брунбауер отхвърля и повтаря многократно: зад проекта стои германската фондация «Памет,отговорност, бъдеще». Конференцията е трябвало да се спонсорира от Гьоте институт. Той остава докрай зад нея, но тя в крайна сметка се отлага заради силно развихрилите се отрицателни емоции. Д-р Брунбауер за бъдещото на този проект:

Брунбауер:

«Конференцията ще се състои по вяска вероятност в разширени рамки. Ние не искаме да обсъждаме само първоначалната тема за Батак като място на паметта, но и да реагираме на дискусиите,които се появиха. Конференцията ще се проведе в София по всяка вероятност в Червената къща, може би през есента: октомври или ноември.”

Според Брунбауер освен представителите на Етнографския институт към БАН, нито един от останалите български учени, включени в програмата на конференцията, не са се отказали от участие. Самата Мартина Балева обаче обмисля, дали си заслужава да участва след заплахите за разправа с нея:

Балева:

“В този момент бих отказала категорично да участвам в конференцията. Надявам се обаче до тогава да има някакво развитие, конференцията да се състои и аз да мога да се прибера в България, за да представя темата си.”

Кое накара мнозина българи да реагират така остро и емоционално на тази все още несъстояла се конференция за Батак? Според д-р Брунбауер:

Брунбауер:

“Не мога да си обясня истеричната реакция на цялата политическа класа, но е явно, че има нарастващ патриотично-националистически дискурс в страната и страх у мнозина, че Европа ще им отнеме националната идентичност. Аз лично бях шокиран.”

А според Мартина Балева от развихрилия се скандал могат да се извлекат няколко извода:

Балева:

“Един от изводите е, че борбата за власт е готова да пожертва хора, че науката много лесно може да бъде инструментализирана, ако това се желае от политически кръгове. Оказа се, че единственото, което му е останала на българина след 17 години преход е само националната чувствителност. Явно през тези 17 години му е било отнето всичко и това е последната сламка, за която той може да се хване.”