Здравето на американските войници
5 юли 2004
Който се завърне от войната в Ирак е честван като герой. Нацията се гордее с бойците си, някои от които се хвалят с белезите. Те навиват ръкавите на ризите си или ги разкопчават, демонстрират раните си, виждат се обаче само тези по тялото. Повредите настъпили в главите на ветераните досега не се разискват. Какво става с един човек, по когото е било стреляно, който е видял да умират както врагове, така и приятели, и самият който вероятно е убивал?
Ново проучване на американската армия разкрива ”Как Ирак разяжда душата” След участие в операцията всеки пети войник страда от т.н. пост-травматичен синдром и просто не може да се справи с преживяното. 24-годишният подофицер Даниел Фактор описва така проблема:
”Винаги си напрегнат, винаги си свръх-сериозен и знаеш ли, избухваш за най-малкото нещо.”
В други случаи се говори за пристъпи на паника, за продължителни кошмари и за агресивно поведение към близките. Военният лекар полковник Чарбз Ходж за пръв път проучва отражението на една операция върху войниците, още по време на провеждането й. Анонимно са разпитани над 6 хиляди войници, участници в операциите в Ирак и Афганистан. Сред 17 процента от ветераните от Ирак и 6 процента от тези от Афганистан е констатиран пост-травматичен синдром. Според доктор Ходж дори само това е обезпокоително, но още по-тревожен е факта, че само малка част от засегнатите са забелязали психическите проблеми. Много от тях въобще не се обаждат, защото се опасяват да не бъдат презирани:
”Войници и офицери, които са загрижени за състоянието на душевното си здраве, често пъти не търсят лечение, защото считат, че ще бъдат стигматизирани, ако го направят.”
По тази причина Стийв Робинсън от Националния център за ресурси за войната в Персийския залив, който се грижи за ветераните, поставя под съмнение резултатите от проучването:
”Самото проучване показва, че тези ветерани, които са най-зле, които най-много се нуждаят от помощ, въобще не се включват в такива проучвания. И така за какво служат те?”
Робинсън предполага, че много повече от 17 процента са получили душевни травми и продължават да получават. Докато те мълчат остава много висок неуточнен процент. Само че случаят с Дани Фактор би трябвало да окуражи всички да престанат да мълчат. Той вече има зад гърба си групова терапия и сега се чувства много по-добре.
”Когато се завърнах аз все пак бях аз, но бях различен поради преживяното. Терапияна наистина ти помага да разбереш всичко, което ти се е случило. ”