Здравното осигуряване в Германия

Работещите се оплакват от високите месечни вноски, от намаляващият обем на дейности и услуги, заплащани от касите , пенсионерите мърморят срещу нарастващите цени на лекарствата, лекарското съславие е ядосано на министърката на здравеопазването Ула Шмид и въведените бюджетни ограничения в хонорарите, а потребителските сдружения недоволстват от двукласовата медицина за частно осигурени пациенти и обществено-осигурени, от доплащанията в болниците, от лобитата на фармацефтите, от алчните доктори и какво ли още не . И така всички в Германия говорят за реформи, но никой не смее да се залови с тях сериозно. А резултатът от някои нововъведения, отчетени като реформа, остава скромен. Въведената преди време такса от 10 евро на всяко тримесечие, която се плаща при посещенията на лекар и на зъболекар от една страна намали бюджетните дефицити на здравноосигурителните каси и най-вече редуцира до минимум желанието на онези, които повече от развлечение, отколкото от нужда ходеха от лекар на лекар и от изследване на изследване. От друга страна обаче много от хората с най-ниски доходи сега не могат да си позволят да отидат на лекар, даже и да имат спешна нужда – пак поради въпросните такси. Приходите от тях уж щяха да отидат за намаляване на месечните вноски на осигуряваните в обществената здравно-осигурителна система, които се движат между 12 и 16 % от брутния месечен доход. Какво се оказа обаче? Касите прибраха парите и някои от тях си самогласуваха увелечение на заплатите на управителните съвети или пък си оборудваха по някоя и нова луксозна сграда, което предизвика възмущение, но с това се и приключи. Месечните вноски не само не намаляват, ами напротив – даже се увеличават. Изобщо здравната реформа в Германия засега едва ли заслужава подобно име. Новото правителство също е спънато от противоречиви виждания за бъдещия облик на зравноосигурителната система. Общо е становището, че месечните вноски трябва да се отделят от величината на брутната заплата, защото особено във времената на висока безработица, този път води към задънена улица. Мисли се за данъчно финансирани модели, както и за генерален ремонт на цялата осигурителна система, в която задължително осигурени да са всички всички граждани, включително и държавните служители и самонаетите лица, които сега са предимно частно осигурени. Но как точно да стане това? Всички май изпитват страх при мисълта за радикална реформа и затова едва ли скоро ще има промени. Сегашната система прави разлика между обществено и частно осигурени пациенти. И единият и другият модел имат предимства и недостатъци, за които осигурявяните знаят поразително малко и взаимно се подозират за привилегии. Привилегията на частните пациенти е тая, че обикновено влизат на лекарски преглед без да чакат дълго ред, и че имат достъп до редица методи на лечение и лечебни средства, които държавните осигурителни каси не плащат. Хубаво е също, че могат да избират специалист, при когото да се прегледат, ако ще да се намира на другия край на Германия и привилегията за единична болнична стая. От друга страна и частната осигуровка не е без “вредни странични въздействия”. Била съм частна пациентка и знам, как човек е пращан на какви ли не разточителни и съмнителни по ефикасност изследвания, само защото хонорарът, който лекарите взимат от прегледите или изследванията на частно осигуряваните са до 3,5 пъти по-високи от тези на държавно осигурените. Така пациентът на моменти има чувството, че е представлява брашнен чувал, който при всеки следващ преглед отново и отново го изтупват, и от който все пада ли пада. От друга страна обществено осигурените също имат привилегии – например безплатното осигуряване на деца и безработни членове на семейството, без плащане на допълнителна вноска. Говори се впрочем, че тая привилегия ще отпадне , защото приходите на общественоосигурителните каси намаляват – най-вече поради високата безработица. По същата причина расте и броят на онези, които се оказват извън кръга на осигурените лица и чието обслужване е ограничено до минимум. Не случайно се говири за “американизация” – т.е. за увеличаващ се брой на хора без здравни осигуровки. Как ще се решат тези и други проблеми, като недостигът на средства за болниците, липсата на нормално заплащане на асистент-лекарите, фалитите на болници и т.н. не е ясно. Пациентът “здравноосигурителна система “ все още чака да бъде истински лекуван.