Зелена улица за кандидат-статут на Хърватия в Европейската комисия

И така, до края на годината може да е налице датата за започване на преговори между Загреб и Брюксел. Това е наистина голям успех, тъй като едва след слизането от власт на Хърватската демократическа общност - партията на бившия автократ Туджман, - през 2000, правителството на Ивица Рачан си постави амбициозната цел за колкото се може по-скорошен прием в НАТО и ЕС; една цел, която въпреки всички разправии в управляващата коалиция, не бе изпусната от поглед. В резултат на това още през октомври 2001 бе подписано споразумение за асоциация с ЕС. Когато преди изборите миналата година се очерта обрат в полза на реформираната от Иво Санадер Хърватска демократическа общност, наблюдателите започнаха да предупреждават, че едно дясно правителство щяло да осуети сближаването с ЕС. Само че след идването си на власт Санадер продължи неотстъпно по пътя, трасиран от предходния кабинет. Впрочем колкото и да е голяма днес радостта в Хърватия - пътят към пълната интеграция е още много дълъг. Защото едва с извоюваната днес етапна победа започва същинската работа. Всичко онова, което изглежда така добре на хартия трябва тепърва да се изпълни с конкретно съдържание. Както се знае вече и в Източна Европа, комисарите в Брюксел не се задоволяват с празни обещания. Реформите са необходими и неизбежни. Трябва да се олекоти и направи по-ефикасен държавният апарат, трябва да се подложат на реформи армията, правосъдната и образователната система, здравеопазването, образованието. Някои неща вече се правят, но повечето тепърва предстои, а това е свързано с болезнени процеси, които ще засегнат абсолютни всички хървати. Трябва да се решат и редица проблеми във външната политика, например отношенията със съседна Словения. Досегашното развитие на Хърватия показва, че наличието на ясна перспектива за членство в ЕС представлява важен стимул за цялата страна. Този стимул стана още по-действен, когато от Брюксел дойдоха сигнали, че Хърватия може да влезе в ЕС още през 2007, заедно с България и Румъния. Това бе съвсем ясно заявено от германския канцлер Герхард Шрьодер по време на посещението му в Загреб през октомври миналата година. Но присъединителният процес ще успее само ако народът на Хърватия, въпреки предстоящите трудности, е наясно, че поетият път в последна сметка ще бъде от полза за цялата страна.