Зигмунд Фройд - 150 години от рождението му.

Дали Зигмунд Фройд сам е вярвал в онова, което публично е твърдял? В дните преди 150-та годишнина от рождението на големия психоаналитик медиите занимават своите слушатели, зрители, читатели включително с такива въпроси – макар и не тъй често, както да кажем с по-традиционните от рода на: “С какво ни привлича Фройд и днес?” С какво ли не, би отговорил всеки, който си направи труда да обгледа роящите се публикации, без при това да губи чувството си за хумор. Именно по този начин, с известна закачка и без привичното скучновато благоговение ви предлагам, уважаеми слушатели, да спрем днес поглед на по-интересните прояви, с които Германия отбелязва годишнината на Зигмунд Фройд.

Дори и най-вманиаченият поклонник на Фройд ще се затрудни да издържи маратона, на който го подлага по повод юбилея телевизионният канал Три-зат, например. В седмиците преди 6 май, рожденния ден на юбиляря, буквално всеки ден е предвидено поне едно предаване за именития учен. От историческата документация “Светът на Фройд” и документални филми като “Силата на знанието” и “По следите на забележителния психоаналитик” – теорията, понятията, принципите, животът, странностите и привичките на Фройд се разнищват тъй детайлно, щото и самият той вероятно в крайна сметка би се притеснил, а и поотегчил, че го вземат тъй насериозно. Ведър лъч в дебрите от сложни дискусии, тълкувания и трактати за “крупното дело на един от най-влиятелните мислители на 20-то столетие” внася сатиричната комедия на Лорио “Едипуси”; тази задявка с прословутия Едипов комплекс си заслужава да се види, макар че естествено няма за цел да открои заслугите на Фройд в развитието на психологията и обръщането й към неосветения свят на чувствата и несъзнателното. Затова пък духовито подсеща за тривиализирането на една за времето си тъй авангардна и тъй трудно пробила си път теория, с което косвено и по забавен начин потвърждава необикновената й популярност.

Апропо, популярност. Германските издателства сякаш са си обявили тази година негласно съревнование на тема Фройд. Между десетките изследвания, преиздания, биографии и специални издания особено внимание заслужава предназначената и за несведущи в психоанализата публикация на Рихард Апигнанези и Оскар Царате “Поздрави от Фройд”, излязла в издателство “Роволт”. Не че този своеобразен справочник по въпросите на дълбочинната психология е по-внушителен или по-съвършен от други подобни издания; отличава се по-скоро с това, че подхожда към сериозната тема духовито, интригуващо и компетентно. И за да не остане незабелязан в юбилейния поток, та даже потоп от книги, настройва читателя на съответна вълна още с подзаглавието си в стил ала Уди Алън: “Всичко, което винаги сте искали да знаете за неврозите, либидото, аза, несъзнателното и свръх-аза.” Не съм сигурна дали сходно удоволствие, съчетано сякаш между другото с добиване, респективно задълбочаване на знанието, ще съумеят да предизвикат многобройните сказки и литературни четения, организирани в различни германски градове по повод юбилея. Но както обещах, днес няма да ви занимавам със строгата част на честването. Ето защо в края на днешната “Призма” ще ви представя най-несериозната и забавната от всички германски прояви, свързани с годишнината на Фройд.

Самият Фройд може и да не е вярвал наистина във всичките си твърдения, но че голяма част от неговата теория е отдавна “предъвкана” и “консумирана” от наследниците му, илюстрира по своему специалната юбилейна изложба в Еврейския музей в Берлин, открита в началото на април. Влизайки в залата, посетителят съзира пред себе си огромна торта, върху която гигантът на психоанализата е представен като ... захарна фигурка с очила и брада. В 24 сцени, истински шедьовър на сладкарското изкуство, е изобразен, пак със захарни фигурки, животът на Фройд; подробностите озвучава гласът на говорител, записан на компакт-диск: “Роден на 6. май 1856 г. във Фрайберг, в семейство на евреи...” Впрочем, бебето в люлката също е с очила и брада, тъй че не оставя никакво съмнение за бъдещата му идентичност с бащата на психоанализата. Излишно е да търсим по-дълбока идея зад юбилейната изложбена торта. Предъвкани или не, въпросите, които си е задавал някога добрият стар познайник Зигмунд Фройд, продължават някак си да не дават мира и на днешните хора. Доказателството? В специалното издание на седмичника “Ди цайт” под заглавие “Всичко за Фройд” четем следния читателски въпрос: “Може ли човек сам да се психоанализира?” Редакционният отговор гласи: “Може, но е по добре да не опитвате без професионална помощ. Вместо това, поразмислете над себе си, сигурно ще се натъкнете на интересни открития.”