1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Зимна офанзива - да, но каква?

29 февруари 2008

Офанзивата на Турция в Северен Ирак.

https://p.dw.com/p/DFjj
Турски войници в ИракСнимка: AP

За тема на седмицата от Ди Цайт сме избрали едно събитие, което – според автора Михаел Туман – не доведе до очакваната бурна дискусия.

Турската зимна офанзива в кюрдските области на Ирак до момента не предизвиква раздразнение нито в САЩ, нито сред европейците. Дори протестите на иракските кюрди звучат някак вяло. Не толкова отдавна, през октомври, тонът беше съвсем друг. Когато турското правителство взе от парламента мандат за провеждане на мащабна операция срещу кюрдската партизанска и терористична организация ПКК, Вашингтон и Брюксел начаса размахаха предупредително показалци. Защо сега изведнъж се оказва възможно онова, което преди беше недопустимо? И дали мълчанието на Запада е полезно за нестабилния регион? Навремето първата Божа заповед на президента Джордж Буш за Близкия Изток гласеше: нашият най-близък съюзник е Израел. А втората: потиснатите кюрди са нашите първи ислямски приятели. Обаче САЩ наскоро преоткриха Турция като свой съюзник, а това отпраща втората заповед на трето място. Решаващи бяха посещението на турския премиер Ердоган във Вашингтон и смяната на върха на Пентагона. Предишният министър Доналд Ръмсфелд така и не преглътна турското „не” на интервенцията на САЩ в Ирак. Докато неговият наследник Робърт Гейтс е политик, който се съобразява с реалностите и помни какъв надежден партньор бяха турците по време на Студената война.

Gipfeltreffen Reagan und Gorbatschow in Island
В Исландия СССР и САЩ сложиха начало на края на Студената войнаСнимка: dpa

Иракската война и фактическият суверенитет на иракските кюрди обаче много стреснаха както Турция, така и Сирия и Иран, които се боят от самостоятелна кюрдска държава заради собствените си кюрдски малцинства. Така че в момента Анкара върти спокойна търговия с Техеран и приема сирийския лидер Асад с всичките му пост-османски салтанати. Иранският президент Ахмадинеджад обикаля съседните страни и навярно скоро ще стигне до светска Анкара. Така че Вашингтон бърза още преди това да извади Турция от антикюрдския и антиамерикански триъгълник. И сякаш има успех, защото турското недоволство срещу САЩ постепенно заглъхва. Гейтс призова правителството на Ердоган да положи усилия за спечелването на миролюбивите кюрди, а шпионските спътници на САЩ препращат директно в Анкара информацията за позициите на ПКК. Иракските кюрди вече усещат на гърба си новата хармония между големите. Във Вашингтон техните възражения направо отиват в архива, а искането им за самостоятелна държава остава без ответ. САЩ знаеха предварително за специалната операция на турската армия и бяха информирани, че офанзивата не е толкова мащабна. Дали обаче тази офанзива е успешна – никой не може да каже. Турският Генерален щаб съобщава за много убити бойци от ПКК, но пенсионирани генерали припомнят скептично за умерения успех на предишни офанзиви в Северен Ирак. Такива офанзиви не могат да решат кюрдския проблем, тъй като неговите корени са в Турция, а не в Ирак. Демонстрациите в Диарбекир, столицата на югоизточна Турция, населена предимно от кюрди, показват, че не всички турски граждани се радват на операцията. Премиерът Ердоган прокара няколко важни реформаторски закона в полза на кюрдите и така си спечели много гласове на изборите. Но това беше през юли 2007. По-късно Ердоган сключи нещо като мълчаливо примирие с генералите, които защитават родината срещу терористите от ПКК. Резултатите от реформите почти не се усещат във всекидневието на кюрдското население. Всъщност регионът има нужда от зимна офанзива. Но офанзива политическа, и то във вътрешността на Турция: въвеждане на правна сигурност и на кюрдския език като втори официален в администрацията и в училищата, амнистия за бойците от ПКК, прибиране на войниците в казармите и повече местно самоуправление. Навън трябва да облекчи търговията с кюрдите в Северен Ирак и да се подобрят отношенията с техните лидери. И най-вече – да не се води война, който съсипва всичко изброено. Турция, която е и военна, и икономическа сила, в момента трябва да реши дали ще се застъпва за ред или за безредие в региона. Робърт Гейтс с основание разчита на Турция, като има предвид опасните й съседи Иран, Сирия и Ирак. Но ако новото американо-турско затопляне не доведе и сближаване между Анкара и кюрдите, Гейтс ще се окаже в грешка.