Зюддойче Цайтунг за политическата ситуация в България

През април всичко изглеждаше все още прекрасно. България и Румъния отпразнуваха подписването на присъединителните договори, опиянени от европейските перспективи. Сладко опиянение, но за съжаление прекалено кратко. Измореният от непрестанното разширяване Европейски Съюз изпраща горчиви сигнали в посока Изток. Макар и да не можем да предотвратим присъединяването им, бихме могли поне да го отложим, предлагат многобройните евроскептици. Дали са прави или не, е въпрос на гледна точка. Факт е обаче, че вместо да се противопоставят на всеобщия скептицизъм, България и Румъния са на път да оправдаят недоверието на Запада. Румънското правителство се погубва в разпри около реформите в съдебната система, а България е на път да сформира правителство на малцинството, което ще се срути като старо, сухо дърво още при първите вътрешнополитически бури. Макар и лидерът на социалистите Сергей Станишев да не пропуска възможност да подчертае проевропейското си кредо, не се знае, доколко той ще е принуден да се съобразява с исканията на бившите комунистически кадри, за да запази вътрешнопартийния мир.

Вълшебната формула за бъдещето на България гласи: голяма коалиция, тоест съюз между социалистите и партията на Симеон Сакскобургготски. Единствено той е в състояние да обедини основните сили, показвайки същевременно на Запада, че членството в Европейския Съюз е приоритетно за България. Саксккобургготски отказа обаче да изпълни тази функция, мже би от суета, може би защото му се искаше да запази премиерския пост. Всичко това ще навреди най-вече на народа. Макар и евентуалното отлагане на еврочленството с една година да не е повод за прекалено драматизиране на ситуацията, с присъединяването си към общността на 25-те на уговорената дата България би могла да затвори устите на гръмогласните евроскептици, доказвайки им, че народът й с право е част от обединена Европа.