Иво Папазов - най-великият кларинетист на Балканите

Най-великият кларинетист на Балканите, патриархът на всички сватбарски оркестри, живата легенда Иво Папазов, който е удостоен дори с благородническата титла ”Част от световната култура”, след дълга пауза и благодарение на енергичния си лайпцигски продуцент Димитър Панев най-сетне пусна на световния пазар поредния си грандиозен компакт-диск. По повод едно мащабно европейско турне, с този диск българинът тежка категория отново нахлува в съзнанието на музиколюбивото човечество. Във франкфуртската "Градина с палмите", захлупена от буреносни облаци, които в крайна сметка проявиха разбиране и останаха само заплаха, Папазов хвърли публиката си във възторжено удивление.

На тези турнета той сякаш просвирва цялото си музикално развитие, започвайки от потосмукателния труд на сватбарския музикант, който изисква в продължение на пет и повече часа добро настроение и порив към танци и към който Папазов е привързан до днес. На кноцерта във Франкфурт той намести чак в последната третина това съдържателно ядро на балканския фолклор. Васил Денев, който до този момент не беше направил особено впечатление на кийборда, пое главна роля с българската цигулка, наречена гъдулка, и изсвири едно панаирджийско парче за подгряване, което ту с намигане се приближаваше към унгарския цигански кич, ту пък опростяваше ритъма, подканвайки публиката да ръкопляска. Това е терен, където включително се налага да елиминираш конкурентите си чрез ”по-силно, по-бързо и по-крещящо” – такива са ритаулите из целите Балкани. Там сватбите често пъти са последният необременен семеен празник (макар и в съответния момент никой да не го знае), така че в етнически контекст те са най-важните, ако не и единствените възможности за изява на музикантите, които тъкмо на сватбата трябва да привлекат вниманието и на бъдещи клиенти.

Иво Папазов поставя българския фолклор в нов контекст на симфонично мноогобразие и на стилизирани цитати. Невъзможните и усложнени ритмични структури, подивелите тонове, отървали се от всякакви фолклористични вериги, звуковият финес, усещането, че Папазов понякога свири на два инструмента едновременно, опияняващите импровизации и огненото излъчване на блестящо сработената група – всичко това е едно неповторимо преживяване. Със своя акордеонист Нешо Нешев, който почти нищо не му отстъпва, Иво Папазов води бурни дуели от бързо сменящи си виртуозни демонстрации на сила. Феноменален е и барабанистът Салиф Али, който в голямото си соло по един чудотворен начин смеси спомените за такива суинг-джазбандисти като Бъди Рич или Луи Белсон с балканското чувство за ритъм, а докато свиреше заедно с останалите така промени типичните за българския фолклор неравноделни ритми, че публиката изгуби представа къде точно се намира. Китаристът Атешхан Юсимов също е забележително, гранично явление. Той владее подскоците на шеметните танци с такова майсторство, каквото познаваме само от световните шампиони по бързина Джон Маклафлин и Пако де Лусия. В същото време електросаундът и глисандото обвиват изпълнението му с аурата и на рокмузиката.

И все пак кралската корона си остава за Папазов: звукът на неговия кларинет е ту остър, ту топъл, свирнята му – ту механична, ту бъркаща в душата, диалогът му с кавала на Матьо Матев е разнообразен и прецизен до невъзможност, при това очевидно осъществен без никакво напрежение и отворен за изненадите на момента. Както си му е редът, съпругата на Иво Папазов, Мария Карафизиева е певица. Естествено, и тя не може да спре упадъка на великите български женски хорове след края на комунизма. И все пак Карафизиева дава своя принос за оцеляването на прочутата и уникална българска артикулационна техника.