1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Изборен фарс в Средна Азия

29 декември 2004

В неделя се проведоха избори не само в Украйна, а и в средноазиатската република Узбекистан. За разлика от Киев, победителят от парламентарните избори в Ташкент

https://p.dw.com/p/Atvl

се знаеше още преди да бъдат отворени избирателните бюра. Всички пет партии подкрепят президента Ислам Каримов. Истинската опозиция, преследвана от години, не се допуска до изборите.

Преди една седмица, почти незабелязано от света, се състояха избори и в Туркменистан, царството на Сапармурат Ниязов, "Туркменбаши" (водачът на всички туркмени) и пожизнен президент. Там бе допусната само една партия, онази на самия Ниязов, която на всичко отгоре се нарича "демократическа". Нито един западен политик не протестира срещу този фарс, въпреки че Туркменистан е член на ОССЕ. Изглежда че безумствата на "Туркменбаши", който съсипва своята богата на земен газ страна, както и тежките нарушения на човешките права не интересуват никого.

На изборите в Узбекистан присъстваха и неколцина наблюдатели от ОССЕ. Още в деня на изборите впрочем Каримов заяви открито какво мисли за организацията: тя представлявала Европа, средноазиатските страни били влезли в нея просто защото СССР се разпаднал, тоест случайно. С други думи: европейските демократични стандарти не са валидни за Каримов. Защо тогава ОССЕ все още търпи Узбекистан?

Това, че украйнският вирус би могъл да обхване също Узбекистан и другите страни в региона, са безпочвени надежди - макар че с изключение на Киргистан навсякъде в Средна Азия все още е на власт старият комунистически кадър. В Узбекистан не съществуват никакви предпоставки за промяна както в Украйна.

Узбекистан е най-важният в региона съюзник на САЩ в борбата срещу международния тероризъм. Но предвид продължаващите нарушения на човешките права и липсата на каквито и да било реформи, Вашингтон съкрати финансовата помощ за страната. С охладняването на Запада, Каримов отново се обърна към Русия, за която преди не искаше и да знае. Явно той среща от Путин повече разбиране за репресивната си политика, докато Кремъл пък вижда шанс да ограничи американското влияние в Средна Азия.

За разлика от украйнския случай повечето туркменски и узбекски противници на режима живеят в изгнание. Те са малко познати на хората в собствените си страни. Дори в градовете липсва развито политическо съзнание. Опозицията е слаба и разпокъсана. В Казахстан и Киргистан обаче, където има повече терен за изява на независими групировки и медии, са налице усилия за сплотяване на опозиционните сили на предстоящите президентски избори.

А Узбекистан е като бомба с часовников механизъм. Населението, както в цяла Средна Азия, е много младо. Мнозина са безработни и нямат никакви перспективи. Липсата на възможност за политическа изява води към радикализация, към задълбочаване на бездната между управници и народ. По този начин расте обаче и опасността, че неизбежната, рано или късно, смяна на властта ще протече с кръвопролитие.