Изборите във Франция и евроконституцията

Няколко седмици преди първия тур на президентските избори на 22 април, кандидатите съвсем точно знаят, че Европа в момента е насочила погледа си към Франция. Само че в програмите на кандидат-президентите напразно ще търсите да се споменава европейската конституция. Ако изобщо става дума за нея, то обозначението е “договорът”. Всички кандидат-президенти обаче са единодушни, че европейските институции трябва да се нагодят към нуждите на разширената общност, която вече има 27 страни-членки. Европейската депутатка Натали Гризбек е част от предизборния щаб на кандидат-президента Франсоа Байру. Тя казва :

“Една силна и политическа Европа се нуждае от институции, които и прилягат. Затова искаме да продължим да работим над едно ново предложение, което да е по-добро и опростено, да се запомня по-лесно и да обръща най-вече внимание на институциите.”

Всички кандидат-президенти впрочем са единни в това, че европейската конституция трябва да се опрости. Ален Ламасур – говорител на партията на Саркози по европейските въпроси казва:

“Ние се нуждаем по принцип от един договор, който да ни дава политическата дефиниция за Европа. Това е основното, за което ставаше дума в началото на конституционния процес. Затова ние предлагаме да редактираме договора с ножицата а не с писалките. Като основа трябва да послужи проектоконституционния договор, него да превърнем в обикновен договор – т.е. нужен ни е нещо като променен вариант на договора от Ница”.

Представителите на социалистическата партия обаче искат преди всичко едно – да се постигне консенсус около съществуващия текст. Жил Савари е европейски депутат и близък сътрудник на кандидат-президентката Сеголен Роял. Той казва:

“Не бива да се отказваме от нищо, по което цари единодушие. 18 държави са ратифицирали договора, затова трябва да запазим от него колкото се може по-голяма част. Има консенсус по първата и втората част от конституционния договор – където се съдържа новата дефиниция на европейските институции, службата на европейския външен министър, преминаването от принципа за единодушното взимане на решения към решения с квалифицирано мнозинство и картата за основните права. Същото се отнася и до онези части от третия дял на конституционния текст, спрямо които Франция и Холандия също имаха малко възражения по време на дебатите – например общата политика по сигурността и отбраната, както и новите пълномощия на общността в областта на енергията и държавните служители.”

Това обаче е именно частта от конституцията, която създава най-големи проблеми. По парадоксален начин, през 2005 година бяха оспорвани именно онези членове от конституцията, които бяха възприети от действащите в момента договори.

Не на последно място твърде деликатен е и въпросът за ратифицирането на конституционния текст. Никола Саркози има намерение, в случай, че стане президент, да предложи своя “опростен конституционен договор” за пласуване в парламента. Според Байру и Роял обаче, конституцията не редно да бъде “спусната” на французите “отгоре”, без да бъдат питани за мнението им.