Изборите в Ирак и статистиката за безработните в Германия

"Най-важният резултат вече е налице: изборът се състоя, с което, независимо от всички ограничения, наложени от ситуацията, беше открит пътя за един политически процес, който предвещава да възвърне на Ирак пълния суверенитет най-късно в края на 2006 година. Същевременно избирателите - често пъти с опасност за живота и здравето си, ясно отхвърлиха терора на войнствените ислямисти и убийците от Ал Кайда. Преходната власт също издържа на предизвикателството на изборите. Вярно е, че терористите и занапред ще сеят страх и ужас и че тук и там ще успяват да парализират производството на петрол или изграждането на нужните инфраструктури. Все пак, те не могат да пречупят волята на голямото мнозинство от народа, което желае мир и самоопределение."

Зюддойче Цайтунг прави смесена равносметка на изборите:

"Изборите в Ирак бяха проведени в атмосферата на нещо средно между танц на радостта и мъртвешки танц. В Севера и Юга на страната хората се стекоха учудващо решени в избирателните секции. Но още преди да бъдат броени гласове, започна броенето на труповете. Бомби в Багдад и Басра, нападения и сражения в много части на страната - демокрацията беше обект на ожесточен обстрел. Хората от съпротивата обаче не успяха да постигнат целта си и да направят избора невъзможен. И тази добра новина е заслуга на всеки отделен иракчанин, който отиде да гласува, независимо от опасностите за живота. Надеждите обаче, че това са били гласове в името на по-добро бъдеще - за съжаление - са силно заглушени."

Ханделсблат от Дюселдорф се спира на някои от бъдещите трудности в страната:

"Иракските политици ще имат нужда от много мъдрост да не изпуснат дадения им шанс и да не се впуснат в окопни войни между различните етнически и политически лагери. Защото неразплатените сметки между шиити и сунити, баасисти и преследвани наброяват милиони убити. Терорът - даже може да се отрази и обединяващо: Срещу него биха могли да се обединят онези сили, които искат да измъкнат Ирак от блатото. С това изглежда е дошъл часът на шиитите. Подтисканото в продължение на много десетилетия мнозинство от народа сега трябва да покаже формат и да подаде ръка на политически маргинализираните сунити. На практика това ще рече - да предложи на сунитски политици важни министерски постове, да ги обвърже в апарата за сигурност и най-вече : да им даде значително влияние в конституционната комисия. Това са сериозни искания, но в тях се крие единствения шанс за страната" -заключава Ханделсблат.

Ето накрая по същата тема и мнението на Берлинер Цайтунг:

"Смелостта да се гласува и изненадващо високата избирателна активност в много части на страната беше преди всичко демонстрация на желанието, терора да бъде прекратен. Изборите бяха също така израз на голямата надежда за промени. Участието в изборите се е видяло на иракчаните единствено смисленото в настоящата ситуация. Правителството във Вашингтон, окупационните власти, също както и новото иракско правителство и религиозните хардлайнери ще трябва да се съобрязят с тези надежди. Иракският избирател , без значение дали е кюрд, сунит или шиит, в бъдеще ще следят внимателно как избраните от тях хора спорят в парламента, създават съюзи и решават конфликти. Иракчаните искат да видят възнаградени смелостта си със сигурност и работа, за да не се окаже, че нахалост са рискували живота си на тези избори."

Днешните германски вестници коментират активно и една вътрешнополитическа тема - изявлението на министъра на икономиката Клемент , че броят на безработните е прехвърлил границата от 5 милиона главно поради реформата в пазара на труда.

Нордкуриир от Бранденбург отбелязва:

"Сега излизала наяве цялата истина около ситуацията на пазара на труда в Германия смята Волфганг Клемент. С извинение, господин министър, в кой измислен свят живеете?! А какво ще кажете за онези хора, които изобщо не фигурират в нито една статистика, било защото изобщо още не са работили или защото са работили прекалено кратко, за да имат право на помощи за безработица? Какво ще кажете за онези по-възрастни трудещи се, които са натикани против волята им в различни модели на предсрочно пенсиониране? Сериозни експерти на пазара на труда смятат, че освен петте милиона в официалната статистика има още поне 2 милиона в прикрита безработица. Така изглежда жестоката истина. Събудете се г-н Клемент!

Кьолнският "Експрес" добавя:

"Темата е твърде важна, за да се прави опит да се гонят политически дивиденти с нея. Нека политиците си помислят , как реално да намалят броят на безработните, и то не само статистически. Защото политиката по отношение пазара на труда има само тогава смисъл, когато хората отново започнат да намират работа, а не са просто администрирани от едно на друго място. Наличието на сигурно работно място е онова, което очакват всички безработни. -заключава вестник "Експрес".