Изборите в Русия

Петите избори за Държавна Дума в пост-съветско време за пръв път се провеждат в условията на по-строг избирателен закон. Отменени бяха директните мандати, също както и предишното изискване за минимум 25 % тово участие на избирателите. До изборите са допуснати само партии с организационни структури на цялата територия на Руската федерация, които наброяват най-малко 50 000 членове. За влизане в парламента вече е нужно да се преодолее бариера не от пет, а от седем процента. В случай, че само една партия успее да мине седемте процента, и за да се избегне еднопартийен парламент, автоматично в думата влиза и гласиралата се на второ място политическа сила. Благодарение на променения през 2005 година изборен закон, само 11 партии минават бариерата от 7 на сто. На изборите през 2003 - все още бяха 23 партии и коалиции. През тази година 107-те милиона избиратели гласуват само за партийни листи по пропорционален признак. По този начин трябва да бъдат избрани 450 депутати. Президентът Путин аргументира промените в изборното право с наложената от анти-терористичната борба нужда за по-добър контрол над политическите структури в страната. Критици на режима виждат в новия изборен закон средство, което да затрудни промяната на властта. Като основен фаворит се очертава партията "Единна Русия", издигнала президента Путин като свой основен кандидат. Опозицията в страната критикува това като "изборен фарс". Според социологически допитвания, Путиновата партия може да постигне резултат от над 60%. Държавният глава, чийто мандат изтича през март, се стреми да постигне мнозинство от две трети на парламентарните избори, за да си осигури нова решаваща роля в управлението на страната. Според социологическите анкети е напълно реалистично партията на Путин да постигне мнозинство от две трети. Нещо повече - останалите три партии, които не са категорична опозиция на Путин а именно комунистическата партия, либерал-демократите на ултранационалиста Жириновски и "Справедлива Русия" вероятно също ще преминат бариерата от 7% и ще влязат в Думата. Затова пък опозиционните партии като дясноцентристката "Яблоко" нямат никакви шансове. Опозиционната коалиция на бившия световен шампион по шах Гари Каспаров "Другата Русия" изобщо не беше допусната до изборите. Каспаров нарече това "Фарс" и заяви, че Путин води Русия към диктатура. Няколко дни преди изборите Каспаров беше в затвора заради участието си в протестна демонстрация. Рутин, който е основен кандидат на "Единна Русия" обяви, че изборите са нещо като референдум за неговото управление. Подавайки гласът си за неговата партия, руснаците избирали стабилността и икономическия прираст. Бившият германски посланик в Русия Ернст -Йорг фон Студниц предупреди за опасността от установяване на диктатура в Русия. Ако постигне мнозинство от две трети на изборите за парламент, Путин би могъл да манипулира и направлява и бъдещия президент - заяви Студниц пред Дойчландрадио. Германската канцлерка Ангела Меркел разкритикува вчера затруднения достъп на руската опозция до изборите, както и това, че ОССЕ не изпраща свои наблюдатели за изборите в Русия. Организацията се отказа да наблюдава парламентарния вот, като заяви, че причината е в многобройните пречки и спънки, създадени от руска страна.