Избори в София

СДС и ДСБ се споразумяха за общ кандидат за кмет на София – и това вече само по себе си е добра новина за така наречените десни в България. Защото неестественото разпадане на СДС, довело до тежка дезориентация на избирателите му, особено болезнено се изживява в столицата, където по традиция мнозинството хора гласуват срещу БСП. Кметската кандидатура на Мартин Заимов може да се окаже първа стъпка към сближаването и повторното обединяване на двете организации, които са разделени и враждуват не поради особени програмни различия, а заради лидерски амбиции. А възстановяването на силната десноцентристка опозиция в България е важно не само като алтернатива на сегашното управление, но и за стабилността на цялата политическа система в страната. Още повече, че както показва списъкът с депутати – бивши сътрудници на ДС, публикуван онзи ден, така наречените “стари седесари” изобщо няма от какво да се срамуват. Въпреки всички клюки и подмятания, сините и техните лидери почти не са засегнати от тази заразна болест.

Общата кандидатура в София, на второ място, е и сигнал към многобройните избиратели на някогашния СДС в столицата, че има воля градът да бъде управляван според възгледите на мнозинството свои граждани, а не от партии с неопределена платформа и цел или от кмет на БСП. Защото колкото и местната политика да е въпрос на прагматични, регионални решения, най-важните позиции в развитието на една община все пак би трябвало да се определят по политически път. Да не говорим, че София е без съмнение най-важният град в България, с най-висок икономически ръст, с най-ниска безработица, най-привлекателен за чуждестранните инвеститори, най-динамичен като пазар на недвижими имоти, като младежка сцена, като културна метрополия и какво ли не още. А такава община не може да се управлява просто така, с решения в движение, с гъвкави мнозинства и с непрестанни компромиси. Казано съвсем просто, на София й трябва силно политическо управление. Само дето никой не смее да го изрече, да не би да подплаши избирателите, които вече са тежко разглезени от лъжливи обещания за надпартийност и за кметуване уж единствено в името на тяхното добро.

И накрая – самата кандидатура на Мартин Заимов е много подходяща за кметската борба в София. Не просто, защото е банкер, модерен мениджър и човек, отворен към външния свят, но и защото тези негови качества го правят избираем в столицата. Срещу Заимов вече пониква храсталак от компромати – нищо чудно при неговата бурна лична и служебна биография. Това обаче означава, че противниците му го взимат на сериозно. А само допреди няколко дни човек трудно можеше да си представи, че в София ще се появи още един кандидат с реални шансове. Всъщност, колкото повече, толкова по-добре за столицата. Очакват ни много интересни избори.