Изборът на Баросо - победа за Блеър

Понякога, много рядко, политическият живот е по-хубав от футбола. Миналия четвъртък например, когато Тони Блеър видя провала на английския отбор, той трябва да се е утешил с една друга вест. Сред посветените плъзна вестта кой ще бъде новият председател на Еврокомисията, един човек съвсем по вкуса на Блеър: Жозе Мануел Дурао Баросо, португалският премиер, един консерватор и убеден трансатлантик.

Германският канцлер Герхард Шрьодер се видя изправен пред избора: или да вдигне голям джангър - или да каже едно вяло "да". "Това е краят на края на германско-френското лидерство", коментира испанският вестник "Ел паис". Най-сетне настъпил краят на "хегемонията на арогантния тандем", шушукат и дипломати в Брюксел, явно изнервени от непрестанните прегръдки на Ширак и Шрьодер. Те едват прикриват злорадството си, но не и безпомощността си, кой вместо споменатите двама ще задава насоката в Европа.

Впрочем правилата на играта отдавна вече са в ход на пренаписване - и то точно от англичаните. С тиха дипломация и шумни заплахи, плувайки на вълната на растящия евроскептицизъм в общността и мотивирани от постоянния си страх от един прекалено силен Брюксел, през последните месеци те моделират ЕС по свой вкус - както никоя друга страна-членка. А актуалното кадрово решение им пасва идеално.

Защо Баросо? Той няма европейски формат, не се е отличил с никакви речи, визии или дела. "Консервативен, безцветен и от една малка страна", казва брюкселски дипломат, без да забрави прословутия израз за "най-малкия общ знаменател".

Баросо се вписва обаче чудесно в сметките на Лондон. Англичаните винаги са били против силен и популярен шеф на Еврокомисията, който със самата си личност би могъл да множи властта на Брюксел. Затова белгийците изживяха нещо като déjàvu, когато миналата седмица англичаните отхвърлиха техния премиер Ферхофстад, един политик с изявен водачески стил, който бе подкрепян от Париж и Берлин: преди десет години Лондон наложи вето срещу белгиеца Жан-Люк Дехане. Дори Жак Делор, един от най-влиятелните шефове на Еврокомисията, се добра до поста само защото Маги Тачър го бе сметнала за слабак - една грешка, която тя бързо трябваше да коригира.

В лицето на Баросо, Блеър смята, че няма да има подобни неприятни изненади. Вярно е, че португалецът минава за привърженик на европейската интеграция, но какво означава това днес? А във външнополитическо отношение той стои така непоклатимо в лагера на трансатлантиците, че някои се питат: дали пък в избора му нямат пръст и американците? Кандидатурата на португалеца бе официално потвърдена точно на пресконференция в рамките на евро-американската среща на високо равнище.

Баросо не влиза в тесния кръг на европейските приятели на Буш, но по време на иракската война той, който е живял известно време в Америка, даде пределно ясно да се разбере на чия страна е: той беше сред осмината правителствени ръководители, подписали легендарното открито писмо в подкрепа на американския поход.

През идните месеци на Баросо ще му трябват много езикови и дипломатически умения. През същия ден, когато се разчу кандидатурата му, в Чехия подаде оставка министър-председателят Шпидла, в съседна Полша правителството се бореше за своето бъдеще. Един типичен ден в нова Европа. Много повече, отколкото предшествениците му Баросо ще трябва да проявява голямо дипломатическо умение, за да преговаря с малцинствени правителства, преходни кандидати и борещи се за преизбирането си политици. Освен това в редица страни предстоят референдуми за евроконституцията, които бързо може да се превърнат в трибунал срещу ЕС.