Изграждането на правовата държава в България и Румъния върви бавно, смята германски юрист

На 1. януари тази година България и Румъния влязоха в ЕС въпреки сериозните опасения, включително и на тема: доколко са трайни юридическите реформи в двете страни? Дали правовата държава вече е реалност? Съществува ли в България и Румъния професионално правосъдие, което е устойчиво на корупцията?

Опитът от последните 17 години показва едно: не е толкова трудно да се приемат конституции и закони, които са в съзвучие с правовата държава. Всички бивши социалистически държави от Средна и Източна Европа го сториха през изминалите години с интензивната помощ на европейски и американски съветници. Можем да констатираме още, че държавите, които имаха конкретна перспектива за приемане в ЕС, проведоха въпросната правна реформа с особено усърдие и впечатляващата бързина. Недостатък на тази реформа беше липсата на дискусия около новото право. И законодателните комисии, и парламентаристите често пъти биваха лишавани от правото си на избор с аргумента “Това е необходимо за членството”. В резултат – в много държави от Източна Европа просто нямаше широко участие в законодателството и обществена дискусия по законодателните намерения.

Днес централният проблем е в това, че правоприлагащите, а и гражданите, или не познават новите закони или пък не умеят да ги практикуват в смисъла на правовата държава. Правоприлагащи органи са не само съдиите и прокурорите, които обикновено са в центъра на вниманието. Същата значимост като тях имат още администрацията, адвокатурата и различните юридически услуги, най-вече нотариусите. Тъй че за всички държави в преход важи следното: не липсата на законодателство, а лошото прилагане на законите е най-голямото препятствие по пътя към правовата държава. Сериозни успехи в това отношение могат да се очакват чак тогава, когато реформираните университети се нагодят към международните стандарти, усвоят съвременната дидактика и методика и включат в програмите си международното сравнително право и когато през тези университети минат достатъчно абсолвенти. Защото днешната правна действителност все още се формира от юристи, които са получили образованието си по време на социализма. По тази причина мащабните юридически реформи в България и Румъния, но и в редица други югоизточноевропейски държави, са особено важни. В центъра на тези реформи беше проверката на съдиите и прокурорите, както и създаването на институции за квалификация и преквалификация по западен образец. Но в този процес по-активно трябва да бъдат включени и адвокатите. Трябва да се отдели особено внимание на професията на нотариуса, която в някой от тези държави е съвсем нова, а в други – възстановена след дълго прекъсване. Защото тъкмо нотариусите, които са обвързани единствено от своята неутралност и обективност, внушават на хората, а и на чуждестранните инвеститори доверие към правовата държава. Единствено по този начин новите правови държави в Средна и източна Европа могат да демонстрират необходимата благонадеждност както вътре, пред своите граждани, така и навън – пред партньорите от ЕС. Единствено по този начин правовата държава може да стане гарант за демокрация и за икономически ръст – както в Западна Германия след 1945. Тук се вижда и връзката между правова държава и държавното строителство. След промените от 1989-1990 година наблюдаваме най-масовото основаване на нови и възобновяване на стари държави от деколонизацията през 60-те години насам. Само в Европа възникнаха повече от десет нови държави. Много от тези нови държави нямат никаква или имат съвсем кратка държавна традиция зад гърба си, а нито една от тях няма достатъчно дълъг исторически опит в практикуването на правовата държава. Освен всичко друго, тези държави са най-често малки и с малобройно население, а малките държави имат повече проблеми с изграждането на държавни институции и ефективно правосъдие, защото им липсват необходимите средства и хора. Така малки групи с частни интереси могат по-лесно да въздействат върху законодателството и върху правоприлагането.

Очевидно ЕС вече няма възможност да приема повече държави, специално от Югоизточна Европа. Вярно, в момента е трудно да се обещае на държави като Албания, Босна и Херцеговина, Косово или Молдова, че в обозримо бъдеще ще бъдат приети. Но каква е алтернативата? Ако не им се даде конкретна перспектива за членство и с това – мотив да изграждат правова държава, възниква опасността от провал на крехкия процес на държавното строителство и демократизацията. Така в Европа бързо могат да възникнат огнища на напрежение, каквито знаем от времето на световните войни.