Изложба във Виена за българската архитектура

Автор на публикацията е Паул Яндл. Тя започва с цитат от записките на младия архитект Кюрбизие от 1911 година, когато той предприема обиколка из Балканите с цел запознаване с архитектурата на Ориента. Под скица на много семпла, но функционална къща в Казанлък, той пише – “прототип”.

Различната архитектура

След Кюрбизие са правени и други опити за откриване на непознатата и много специфична българска архитектура. Едно от силните свидетелства за това откриваме при Бернард Рудолфски, който говори за “Архитектура без архитекти”, след като се запознава с българския стил на строителство с така характерното отваряне на сградите навън. Тези свидетелства от миналото са залегнали и в изложбата във виенския Ringturm за един стил на строителство, който може да се опише като безкрайно различен и обърнат към старите традиции и добродетели.

Хронологично изложбата отразява един период от около 300 години в българската архитектура. През 19-ти век по времето на австро-унгарската империя до така характерните дотогава кубични и отличаващи се с много естетика български традиционни къщи достигат и новите течения, като напр. модерния тогава еклектизъм. В годините между двете световни войни строителството в България е повлияно силно от модерните влияния отвън. Наличието на многообразието от етнически произходи води и до многообразие на архитектурните стилове. Така напр. църквата “Света Парашкева” в центъра на София, издържана в стил Арт деко, съжителства с трезвите модерни геометрични форми на съвременното строителство, което откриваме напр. в хотелските вериги по българското Черноморие.

Сталинистки сгради и в София

По времето на комунизма българската архитектура успява да запази някакво минимално благоприличие, за разлика от останалите страни от бившия Източен блок. Всичко, което се строи по онова време в България, е по-малко триумфално. И макар че наново изграденият през 50-те години градски център на София е издържан в мрачно-сталинистки класицизъм, българската архитектура успява да си запази достатъчно поле за развитие и в посока към иновационното строителство.

Стремеж към експериментиране

Построеният през 70-то години хотел “Велико Търново” на архитекта Никола Николов си остава и един от най-ярките примери за съществуването на един неробуващ на догми и устремен към експеримента стил на строителство. А днес? – Както и в други източноевропейски страни настоящето се характеризира с много несигурен терен за архитектурата. Строителството в новите страни-членки на ЕС е в подем, а чуждите влияния просто не могат да бъдат подминати. Така напр. намиращата се в стадии на проектиране бъдеща многофункционална сграда в София, която трябва да придаде ново градско лице на българската столица, които обаче имам чувството, че вече сме го виждали на друго място. Така че – Добре дошла на Запад, България, завършва публикацията в “Нойе Цюрхер цайтунг”.