Изложба на Караваджо в Германия

Близо шест години дюселдорфската художествена галерия подготвя изложбата, открита тези дни. Осъществяването й не е било лесно. След големите ретроспективи на Караваджо в Лондон и Амстердам малко галерии са били склонни отново да предоставят картини от фондовете си. Дюселдорфската галерия извлича предимство от недостъка и представя сравнително малък брой оригинали, заедно с редица платна, възникнали като подражание или като вариация по идея на Караваджо. Изложбата, пояснява директорът на галерията Жан-Хуберт Мартин, проследява забележителното влияние на художника върху съвременниците му. Картините на Караваджо и днес излъчват “невероятна еротична сила”, изтъква Мартин. Що се отнася до вариациите, т.е. до платната, създадени по идея на Караваджо, днешното изкуствознание ги разглежда като оригинали, независимо, че не са завършени от ръката на майстора, а от негови помощници и ученици.

Тази постановка сигурно би допаднала на Микеланджело Меризи, наречен Караваджо по името на родното си място, Америджи да Караваджо в Ломбардия. Приживе художникът се слави както с безбройните поръчки, които получава и едва смогва да изпълнява, тъй и с опърничавия си нрав. В изкуството и в живота той търси провокацията и може би тъкмо поради това привлича съвременниците си, пък и днешните ценители на живописта. Изучил тънкостите на занаята в Милано и Рим, Караваджо скоро се налага с агресивния си новаторски стил. Стил, който оказва въздействие включително върху художници като Веласкес, Рубенс и Рембранд. През 17 век влиянието му е тъй силно, че едно от теченията в рамките на барока дори е наречено “караваджизъм”.

Ако минава за “трудното дете” на тогавашната художествена сцена, то е и заради предизвикателния му начин на живот, който граничи с непозволеното и скандалното. Поради темпераментния си, избухлив характер Караваджо се замесва във всевъзможни разправии и процеси; в състояние на афект извършва дори убийство и за да избегне съдебното преследване, напуска Рим и се отправя за Неапол и Малта. През 1608 г. става рицар на Малтийския орден, но скоро е изключен и хвърлен в затвора заради обида на ордена. Изпадайки далеч не само в този случай “от звездите в канавката”, Караваджо опознава отблизо хората от улицата. Техните лица са запечатани в образите на неговите светци и мадони.

“Заради това именно съвременниците му го упрекват, обяснява Жан-Хуберт Мартин. Всъщност той се стреми да се доближи до реалността, до хората, които го заобикалят. В това се състои и революцията, предизвикана от него в историята на живописта. Но тогавашните хора, естествено, не приемат този нов поглед към света, според техните норми светецът може да бъде представен само като съвършен човек.”

Религията, еротиката и насилието са централни теми в творчеството на Караваджо. Композицията на някои от платната му въздейства почти като в днешната модерна живопис. Особено в по-късните му картини фигурите изглеждат едва ли не като театрални герои на празната сцена и шокират с драстични или хомоеротични детайли. В “Тома Неверни” съмняващият се апостол е сложил пръст в отворената рана на тялото Христово. Йоан Кръстител, представен в образа на младеж с голо тяло и брутално пълни, чувствени устни, е като излязъл от някой филм на Пиер Паоло Пазолини. Включително много от мотивите на Караваджо напомнят с аранжировката си за модерната фотография и киното.

И още едно доказателство за притегателната сила и модерното излъчване на Караваджо и неговото изкуство – в издание, съпътстващо Дюселдорфската изложба, осем майстори на съвременното криминално четиво, между тях Хеник Манкел и Ингрид Нол, представят своите истории за бурния живот на Караваджо, под заглавие “Митът за художника-убиец.”

“Чудесно е, че той е тъй голям художник и че тъй малко знаем за него, казва Жан-Хуберт Мартин. Така и нашето време може да прибави своите невероятни, безкрайни истории за него.”