Изложбената зала на Бон представя "Траките. Златното царство на Орфей"

България привлича интереса на германците не само с атрактивните си почивки на Черно море, но и с тракийското злато. Преди 25 години в Кьолн тракийската изложба събира тълпи от зрители. Тогава се представят предимно впечатляващите златни и сребърни съкровища на траките.

Днес Бон се обръща още и към находките от бита на траките – изкусно изработени метални изделия, конски амуниции, оръжие, съдове. Изложбата търси един разширен разказ за славата на траките като добри войни, но и за странностите от ежедневието им: липса на стремеж към държавност и полигамия, изгаряне на живи хора и силна вяра в задгробния живот.

Кай Хаймер от галерията в Бон споделя:

”Изложбата е всеобхватна. Тук представяме повече от 1000 експоната, разбира се, тук са и великолепните златни предмети на Вълчитрънското и Рогозенското съкровища. Но онова, което мен изключително ме впечатлява са също гръцките метални съдове, които произхождат от тракийски гробове и те са наистина необикновени, такива човек не може да намери дори в Гърция, а качеството на изработката на тези съдове е невероятно и това са сензационни неща, които всеки музей би желал да изложи и ние непременно искаме да ги покажем на немската публика.”

Една от новостите в изложбата са реконструкции на намерените край село Александрово фрески, датиращи от преди близо 2500 години. Ловните сцени изобразени на тях свидетелстват, според Хаймер, за ”едно усложнено художествено възприятие на траките”.

Цивилизацията на траките контактува с нас предимно посредством изобразителните и приложни изкуства. Не са открити свидетелства за писменост у траките. Малкото намерени записи на дарствени формули, имена и топоними от езика на траките са записвани с гръцки букви. Сякаш траките са били небрежни към историята, към записването на историята си за бъдните поколения. Проф. Иван Маразов коментира:

”Аз се боя, че траките са нямали усещане за история. Те принадлежат към този тип архаични народи, в които ритуалността, героичността на времето има по-голямо значение отколкото изтичането на времето, което е сравнително ново откритие. Траките по-скоро са си представяли времето като цикли, то е било повторяемо, ето защо историята предполагам, че за тях не е била интересна, те не са я разглеждали като нещо, което донася нещо ново, нещо, което може да се конструира, по–скоро това е била една свещена история, сакрална история, която според тях се е повтаряла всеки път с всяка година, с всеки времеви цикъл. Траките не са имали централизирана държава със силна администрация да речем като Египет или като Микена, за да записват всичко това, а от друга страна това е било една цивилизация на устната култура, на вербалната култура, а не на писмената култура.”

Два са изворите на знанията ни за траките. От една страна това са царските съкровища - Вълчитрънското, Рогозенското, Панагюрското – свидетелство за един специфичен ритуал, наречен от историка Мос ”война на богатството”. Според Маразов, за да покаже, че е богат или при ритуалния избор на цар, или за да обозначи дадена територия като своя, царят унищожавал богатството си, заравяйки несметни съкровища в земята.

Другият извор са тракийските гробници и намерените там стенописи и погребални дарове. Сякаш в центъра на вниманието на културата на траките стои смъртта или по-скоро живота след смъртта...

Проф. Маразов:

”Траките в древността са били известни със своята вяра в безсмъртието. Тоест те са вярвали, че отиват в ... както и твърди Херодот в един много по-добър свят след като прекрачат прага на отвъдното Ето защо основните сили и икономически и духовни на тази цивилизация са отивали в строителството на разкошните гробници със стенописи, със скулптура урасени и те постоянно се откриват по нашите земи”

Новата концепция на изложбата в Бон акцентира и върху религиозните представи на траките. Заглавието на изложбата тук подсказва за тези търсения: "Траките. Златното царство на Орфей" гласи то. За избора му разказва Кай Хаймер:

”Орфей е една от най-важните фигури на тракийската религиозност, който не случайно намира приемственост в гръцката митология и това е едно много известно име. С това подзаглавие ние искаме да подчертаем, че траките имат голям принос към общоевропейската култура, където Орфей е един от важните концепти.”

Запитан за посланието на изложбата проф. Маразов заяви:

”Посланието е към всички, които не познават България да разберат, че България е една страна наистина на древни култури...

Да се види, че Европа винаги е била едно цяло с всичките тези влияния взаимовръзки между отделните култури, да се види че варварска Европа, тая Европа, която винаги досега е оставала в сянката на Партенона, фактически притежава една много висока култура.”