Израелската политика на целенасочени ликвидации

Целенасочените ликвидирания са оперативен инструмент на израелските сили за сигурност още от 1948 година, когато беше основана държавата. По-рано цели в ликвидационните акции бяха германци. През 60-те години мосад ликвидира редица германски учени, бивши нацисти, които помагаха на Египет в разработването на съвременни оръжия. Едва когато тези акции застрашиха отношенията с Федералната Република, тогавашният министър-председател Бен Гурион ги прекрати.

Палестинската съпротива, особено след шестдневната война от 1967 година, отново извади на бял свят методите за ликвидиране на израелските тайни служби.

Връхната точка беше през 1972 година, когато палестински терористи нападнаха олимпийското село и убиха 11 израелски спортисти. Голда Мейр издаде заповед да бъдат ликвидирани всички участници в терористичната акция.

За първи път следователно мотивът за ликвидационна акция беше отмъщение.

Навремето се разви оперативен модел, който е в сила и днес.първо тайните служби изготвя списък с вероятните цели, т.нар. банка. Тайните служби поръчват на специална комисия или Х-комитет убийството на определена личност, която е в банката. Х-комитетът иска разрешение от прокуратурата. Главният прокурор изпълнява функциите на съдия и осъжда целта на смърт.

Години наред при ликвидационните операции са в сила определени правила. Първо трябваше да бъдат ликвидирани само шеффове на терористични организации, при това само тези, чието ликвидиране би отслабило оперативните възможности на терористичната група.

Второ- ползите трябва да са по-високи от разходите. И трето- ликвидацията е крайно средство и се прилага съответно само в краен случай.

Естествено винаги е имало и грешни изчисления в сметката ползи-вреди. Гафове и имало и при изпълнението. През 1977 година Израел беше принуден да освободи от затвора шейх Ясин и да го размени за двама свои агенти.

Израелските сили за сигурност имат страх единствено от ликвидирането на водачи, които се смята за национални символи, защото и тук има неписан закон, към които се придържат двете страни. Ако ти убиеш мой национален водач, аз убивам твой.

Изключенията само потвърждават правилото: когато Израел по време на втората интифада ликвидира генералния секретар на народния фронт за освобождение на Палестина Абу Али Мустафа, фронтът уби израелския министър на туризма Рехавам Зееви- двете страни отнов бяха квит.

С избухването на втората интифада през 2000 година тогавашният министър-председател Ехуд Барак изостави всички неписани правила. На вълната от терористични самоубийствени атентати той отговори с вълна от целенасочени ликвидации.

Неговият приемник Ариел шаррон действува по същия начин. От края на 2000 година досега 327 палестинци са станали жертва на целенасочени ликвидации, като почти половината от тях нямат никакво участие в терористични акции. Просто са се намирала в неподходящо време на неподходящо място.