Израелският парламент одобри плана на премиера Шарон за изтегляне от ивицата Газа.

Случайно съвпадение беше, затова пък изпълнено със символично значение, че гласуването на Кнесета по оспорваните планове на Шарон се състояха в навечерието на деветата годишнина от убийството на Ицхак Рабин. Тогавашният израелски премиер беше убит от от еврейски заселник не могъл да понесе мисълта ,че Израел ще трябва да разчисти някои свои селища в окупираните палестински територии, както беше предвиденото според споразумението от Осло.Сегашният премиер Шарон застана пред Кнeсeта за да пfиска одобрение за тъкмо тази стъпка - напускането на ивицата Газа и евакуацията на 22 еврейски селища там , както и на четири други на Западния бряг на река Йордан. До Шарон стоеше телохранител, за да няма и съмнение, че онова, което се случи с Рабин през 1995 година е невъзможно да се повтори сега. Незаисимо от някои външни прилики, сравненията между Рабин и Шарон не са коректни и допустими. При Рабин навремето беше осъществен голям пробив с това, че Израел призна ООП и започна да преговаря с нея за намирането на мирно решение за бъдещето. Шарон - обратно от самото начало на тези процеси беше сред тези, които полемизираха против преговорите с палестинците и допринесоха за това, напрежението в израелското общество да се засили до такава степен, че да доведе до убийството на израелския премиер Рабин.

След като Шарон получи мнозинство за плана зи по изтеглянето от ивицата Газа, мнозина наблюдатели са прекалено прибързано склонни да видят в този факт някакъв съдбоносен резултат и да говорят за някаква историческа роля на Шарон в израелската история. Какво обаче се случи в действителност? Пред парламента Шарон ясно и недвусмислено заяви, че няма никакво намерение да се отказва от окупираните палестински територии и да ги напуска. Единственото, което той смята да направи е да разчисти ивицата Газа, защото тя му тежи като воденичен камък на шията. В замяна на това Шарон смята да се концентрира над усилията си за оставане на Западния бряг на река Йордан - тази изконна за евреите страна.

И все пак, с решението на Кнесета се стигна до важен прецедент: след 37 години това е първото решение, което води до поне частично напускане на част от окупираните през 1967 година палестински територии. Ако изобщо е подходящо някакво историческо сравение, то с напускането на Синайския полуостров вследствие на Кемп Дейвидския договор за мир с Египет. И тогава бяха евакуирани селища, и тогава както и сега премиерът Бегин смяташе, че ще може да се отърве с частично изтегляне. В крайна сметка се оказа, че трябва да се откаже от всичко, в потивен случай не беше възможен мир. И както и тогава, така и сега националистическият премиер получи подкрепата на лявата опозиция. Тези сравнения би трябвало да си припомнят днес онези палестинци, които са отрицателно настроени срещу израелския план за изтегляне от ивицата Газа. Със сигурност, сключването на редовно споразумение за мир и на договори за изтеглянето на от ивицата Газа би било по-добрия вариант за съвместното съществуване на двата народа. Тъй като това обаче не е възможно - отчасти и поради това, че и от двете страни има прекалено много радикални сили - е по -добре палестинците да примат това, което е възможно за момент - т.е. първо ивицата Газа, при това без да се отказват от претенцията си над западния бряг на река Йордан. Светът ще ги подкрепи в подобна позиция. Несъгласие или отказ обаче - са трудно разбираеми.