Израел пред нова вълна от насилие?

Необичайно самокритично местните медии поставят сега под въпрос смисъла на заселническия проект.

През изминалите 38 години, в които израелските правителства окупираха и заселиха палестинските територии на Западния бряг и Ивицата Газа, там се образува държава в държавата: заселническата държава. Еврейските заселници правят каквото си искат, като не допринасят почти с нищо за благото на израелското общество. Преди да са довели до разрухата на Израел, каквито опасения изразява американското списание “Ню Йоркър”, премиерът Ариел Шарон възнамерява да сложи край на окупацията на Ивицата Газа, където едва 8000 еврейски заселници живеят сред 1, 3 милиона палестинци. Шарон дръпна юздите на ултрарелигиозните заселници. Според Шарон заселническата идея имаше на първо място стратегическо значение за външната сигурност на Израел. Но с насилието си срещу държавните институции на Израел заселниците отново показаха, че съществува и едно вътрешно измерение. Така че е крайно време за Шарон да действа.

Окупацията на Ивицата Газа вреди на Израел в международен план, но тя предизвиква растящо несъгласие и сред израелското общество. Шарон ще трябва да пожертва Ивицата Газа, ако иска догодина да бъде преизбран. Така че истеричните заселници вършат работа за кампанията на премиера: след приключването на изтеглянето от Газа той може да се надява да бъде величан като “смел държавник” и да се отърси от репутацията си на твърдолинеен политик – надявайки се да накара хората да забравят, че окупацията на Западния бряг продължава.

Там живеят 1, 7 милиона палестинци и 250 000 еврейски заселници. Строят се стотици къщи, прокарват се нови пътища, а високата бетонна ограда разделя не само еврейските от палестинските селища, но и разкъсва палестинската територия на отделни, несвързани кантони.

На този фон не е чудно, че палестинският тероризъм отново надига глава. В Израел вече говорят за предстояща през есента трета Интифада, с която терористичните групи искат да се отърват от окупаторите. Палестинският президент Махмуд Абас укрепва допълнително позициите на терористите, като в навечерието на парламентарните избори предлага да включи Хамас и Ислямски джихад в своето правителство. Абас няма подкрепа сред палестинците, той се завърна с празни ръце от последната среща с Шарон. Затова сега той прегръща още по-здраво терористичните групи. Всичко това очертава една мрачна картина, която показва, че нейният централен елемент, мирният план, е фактически мъртъв.