1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Израел трябва да действа по-предпазливо

28 юни 2006

Три дни след отвличането на един израелски войник от палестински радикали, израелската армия нахлу в Ивицата Газа...

https://p.dw.com/p/Atjl
Снимка: AP

...по същото време двете съперничещи си палестински партии Фатах и Хамас постигнаха споразумение, в което изрично заявяват, че целта им е създаването на палестинска държава редом с Израел. Коментира Райнер Золих.

Израел твърди, че офанзивата му в Ивицата Газа има за цел единствено освобождаването на отвлечения 19-годишен войник. Изобщо не ставало дума за нова окупация на палестинските земи.

На пръв поглед това звучи убедително. Та нали миналата година след близо 40-годишна окупация Израел се изтегли – доброволно – от Ивицата Газа. Едва ли израелските ръководители жадуват да завоюват отново тази така трудно поддаваща се на контрол територия. Досегашния ход на операцията потвърждава и изявленията на армейското ръководство, че не желае да бъдат причинени нови страдания на цивилното население.

Можем само да се надяваме, че и двете страни няма да изпуснат контрола върху ставащото и няма да се впуснат в нова спирала от насилие. По принцип не може да се отрече правото на Израел в краен случай да се опита да освободи с военна сила своя отвлечен войник. Палестинците обича сигурно виждат в негово лице армейския представител на една окупационна сила, която през изтеклите десетилетия им причини толкова много страдания – една напълно разбираема гледна точка. Но все пак отвличането на войника е неправомерно, по въпроса не може да има съмнения. Затова похитителите му би трябвало да го пуснат на свобода – най-сигурния начин за избягване на нови кръвопролития.

Така че ключът за обезвреждане на актуалната криза несъмнено е в ръцете на палестинците. Тъкмо това обаче прави решаването на проблема така трудно, тъй като не е ясно кой има думата в палестинския лагер: водената за умерена партия Фатах на президента Абас или радикално-ислямистката Хамас? Дори в рамките на управляващата партия Хамас все по-отчетливо се поставя въпросът за това, кой всъщност има думата: местните правителствени представители в палестинските области или по-радикалното чуждестранно крило със седалище в Дамаск, което получава активна подкрепа от Иран?

Колко объркано е положението се вижда и по споразумението, което палестинските групи сключиха малко преди израелското нахлуване: фактически това е първа стъпка към косвено признаване на правото на съществуване на Израел от Хамас – нещо, което няколко представители на организацията побързаха да отрекат.

От една страна това е разочароващо – защото удължава международната изолация на палестинците. От друга саатрана обаче се вижда, че и в Хамас има прагматични сили, които са готови на компромис. При сегашната си военна операция израелското правителство трябва да има предвид, че всеки убит палестински гражданин отслабва позициите на онези в палестинския лагер, които са готови на компромис.