Източна Европа има жизнена култура и изкуство

Б. Узунова :

Какво отличава днешния визуален облик на София от този на Дрезден и как публичното – обществено - пространство се променя и налага своя отпечатък над живота в града? Отговорите, които дават творци от България и Германия се оказват доста различни. От българска страна с темата се занимава Лъчезар Бояджиев, който използва различни похвати на отчуждението, за да покаже своята “визия” за София – например иконографията. Петер Велах пояснява :

“В София например творците установяват, че външният, визуален образ на града се променя диво и неконтролирауемо - просто избуява с всички сили, докато в Дрезден – обратното – там целият град на практика е под защита на закона за паметниците на културата, така че процесите на оформлението на града са много строго регламентирани. Опасението на творците от София пък – е, че градът просто изцяло се подменя с друг, като му се налага “капиталистическа визия” – това понятие използват авторите на проекта. В Дрезден – усещанията са съвсем различни – там товрците се притесняват, че няма никаква възможност за творческа промяна на града, поради това, че всичко е регламентирано до последната йота. Всички тези наблюдения пораждат дискусия за това, как би трябвало да изглеждат градовете в бъдеше” – казва Петер Велах.

Б. Узунова :

Резултатите от различните проекти на Рилейшънс в момента се представят в заключително турне из три германски града и тамошните театри - Хамбург, Хановер и Франкфурт Майн, където са поканени и български участници в различните проекти, сред които Лъчезар Бояджиев, Ивало Дичев и Явор Гърдев. Петер Велах казва:

“Нашата цел е да покажем Източна Европа с нейната жизненост, без да се поддаваме на излишно проблематизиране. В трите театъра – на Хамбург, Хановер и Франкфурт/Майн, ще се опитаме да покажем на германската общественост една картина за Източна Европа и тамошната култура и изкуство, които отразяват действителната и жизненост. В Германия твърде често Източна Европа се дефинира единствено чрез проблемите, които съществуват там, но не и чрез емоционалността на този регион или чрез житейската смелост на хората, живеещи там. Сега ние се опитваме да коригираме този поглед над нещата.”

Б. Узунова :

И още нещо - не по-маловажно - цели проекта, подкрепян федералното правителство на Германия – да сближи онези части на Европа, които така или иначе са част от едно цяло, но дълго време са били разделени. Петер Велах пояснява, защо тази задача не е никак лесна:

“Какво печели Европа от новите страни-членки ? Това не е особено лесно за обясняване пред германското общество. Тук все още има дискусия, доминирана от страха - от опасенията пред нещо ново и неизвестно, пред нещо сложно за обяснение. Тематиката действително е сложна, защото опира и до историята, до разбирането за история и въпроса, за какво от миналото трябва да напомняме, за да открием бъдещето”.

Б. Узунова :Следващият опит за обяснение на европейското бъдеще – източноевропейските творци ще предприемат от Хамбург, където ще бъдат между 19 и 22 октомври.