Източноевропейците на Франкфуртския панаир на книгата.

Идната седмица във Франкфурт на Майн започва поредният панаир на книгата, който тази година е с акцент върху руската литература. В нашите предавания ще чуете всички новости около панаира, както и информация за българското участие.

Покрай главната тема тази година, в навечерието на панаира медиите обръщат внимание и на литературите от цяла Средна и Източна Европа. С разширяването на ЕС културният обмен също ще стане по-интензивен и, както отбелязва Франс Прес, източноевропейците навярно приятно ще изненадат четящата публика на запад. Миналогодишният носител на Нобеловата награда за литература, унгарецът Имре Кертеш казва, че досега е било доста трудно да се пробие с унгарска книга. "Преди да ми присъдят наградата аз често предлагах на едно или друго издателство унгарски автори, но резултат нямаше," казва писателят и добавя: "Сега вече издателите обръщат повече внимание на моите препоръки."

През последните десетилетия и други автори от бившия Източен блок са били удостоявани с Нобеловата награда - през 1996 година я получи полската поетеса Вислава Шимборска, а през 1980 нейният сънародник Чеслав Милош. След падането на Берлинската стена Франкфуртският панаир на книгата с постоянство насочва вниманието на публиката към СИЕ. През 2001 година акцент на панаира беше Полша, миналата година - Литва. Говорителят на панаира Холгер Елинг казва, че дори само изборът на една страна за акцент на панаира насърчава издателите да обърнат повече внимание на нейната литература. Разбира се, добре е всяка страна да има свой специален фонд за поощряване на преводите в чужбина, добавя Елинг. Латвия, например, миналата година създаде Обществен литературен център, който субсидира преводите от латвийски. Словашкият Център за литературна информация също подпомага издаването на словашки книги зад граница - с неговите субсидии през последните години в чужбина излязоха 110 словашки книги. Представителят на този център Антон Балаз казва, че субсидията за издаването на една книга зад граница е между 2000 и 3000 долара. Полският обществен институт "Адам Мицкевич" финансира преводите и авторските права за издаване на полска литература зад граница, като често пъти субсидията покрива всички разноски. Тези система обаче не винаги функционира добре, оплакват се издателите. "Критериите за подбора на книги, които да излязат зад граница, не са ясни," твърди Бета Стасинска от полското издателство ВАБ. Според нея системата не създава трайни контактки между издателите, а предложенията от полска страна често пъти не получават никакъв отговор.

Унгария подпомага издаването на унгарски автори главно в съседните страни, където, според унгарското Министерство на културата, живеят 3,5 милиона унгарци. В България пък практиката на субсидирането изобщо я няма, казва Игор Чипев, директор на Националния център за книгата. "В чужбина се превеждат толкова малко български автори," обяснява Чипев, "че потенциалът за развитие е огромен." Преди политическите промени в СИЕ комунистическите власти с пропагандна цел подбираха определени автори и четива за превод в чужбина и субсидираха тези издания. Такива книги обикновено бяха и много евтини. След разпадането на Източния блок цените на книгите в тази част от Европа също скочиха. Унгарецът Геза Молнар, президент на Центъра "Лайош Наги" обяснява, че поради високите цени днес унгарските автори трудно достигат дори до читателите в Унгария, камо ли зад граница.

В навечерието на Франкфуртския панаир на книгата медиите отбелязват, че дори германците, които иначе проявяват най-голям интерес към своите съседи и бъдещи членове на ЕС, почти не четат литература от тези страни. От издадените в Германия 5405 преводни книги миналата година, 70 на сто са били превод от английски, 10 процента от френски и едва 1,7 процента - от езици на бившите комунистически страни.