Източното разширяване на Европейския съюз

Че Европейският съюз ще приеме България и Румъния, е отдавна решен въпрос. От самото начало двете страни бяха определени за последния етап на разширяването, приемането им бе отлагано, защото все още не отговаряха на изисквавания в същата степен, в която други бивши източно-европейски страни като Полша и Чехия, например, които от година вече са в Евросъюза. Много от онези, които през май 2004 година все още викаха “ура” и правеха прогнози за още кандидати, тъй да се каже в хода на продължаващия процес на разширяване, сега мълчаха. Чуваше по-скоро гласът на онези, които изпитват съмнения и то по съвсем определена причина: политиците забелязват, че от разширяването насам много неща в уголемения Евросъюз не вървят добре. Въпреки всички преходни срокове само за една година съюзът много се промени. Новите страни-членки пробиват на пазара и изместват работни места. Много от онова, което преди беше критикувано като “черногледство”, всъщност стана реалност. Сега политиците се опитват да оправят нещата, определят нови директиви, говорят за въвеждане на минимална работна заплата, борят се срещу данъчния дъмпинг – и се чудят, че новите страни-членки не позволяват да им се налагат условия. Полша и Чехия, например, не са благодарни молители в Брюксел, които просто се радват, че са “вътре”, напротив, опитват се да наложат правото си на глас, за което и не могат да бъдат упреквани – това е част от демокрацията. Никак не е чудно обаче, че желанието за приемане на други страни в Евросъюза отслабва.

Не е само формалност, че за пръв път в решенията си за разширяване Европейският парламент включва конкретни възможности отново да отложи приемането на България и Румъния. В случая с Хърватия неотдавна беше решенода се отложи решеното всъщност отдавна започване на преговори, тъй като на Хагския трибунал не бил предаден отдавна издирван военопрестъпник. В този контекст е разбираемо, че желанието на Украйна да бъде приета в Евросъюза панически се отхвърля. А Турция и без друго още не е членка на съюза. Някои в Брюксел откровено заявяват, че трябва да се сложи край на вечното разширяване. От една страна, разбираемо, от друга страна, трябва да внимаваме да не изпаднем сега пък в другата крайност.