Източното разширяване на ЕС

Двама президенти – литовският Адамкус и полският Лех Качински пледираха съвместно от страниците на печата за по-нататъшното разширяване на ЕС. Доста необичайно, като се има предвид, че полският президент е изявен евроскептик. На какво се дължи този апел ?

Акст:

“Смятам, че относителния евро-скептицизъм и разширяването на ЕС не са неща, които непременно са взаимноизключващи се. Да вземем за пример британския премиер Блеър. Той винаги се е изказвал в полза на разширяването, но срещу задълбочаването на интеграцията в рамките на ЕС, поради това, че неговите сънародници не са готови да го последват по този въпрос. Поради това смятам, че двамата президенти искат да сигнализират, че източните граници на ЕС – в средносрочен план – не са окончателно определени, и че те имат желание, този процес да бъде продължен. Причината, поради която двамата предприемат това сега, според мене, има нещо общо с политиката за сигурност. Източно от границите на Балтийските държави – в момента - съществува известен вакуум на сигурност. Смятам, че в това именно се крие причината, двамата президенти да настояват за по-нататъшно разширяване на общността на изток.”

Двамата президенти настояват също за това, ЕС да води ясно изразена източна политика, която да е ориентирана и към държавите, възникнали от разпадането на бившия Съветски Съюз. Реалистично ли е това и ако да, при какви условия?

Акст:

“ Твърдо съм убеден, че призивът на полския президент ще бъде чут и в страните от основното ядро на ЕС – т.е. в страните-създателки на общността, защото съществува убеждението, че интензифицирането на външнополитическите отношения в рамките на ЕС не бива да спре по източната граница на Полша или по границите на България и Румъния. Разработен беше проектът за добросъседска политика, направени бяха предложения на бившите Съветски републики Белорус, Украйна и Молдова, което по принцип означава, че ще се задълбочи икономическото сътрудничество, стокообменът, което означава в крайна сметка интензифициране и на политическия диалог. Болната точка е там, че според мене никой в ЕС – например в Еврокомисията, или Европарламента – не е готов да отвори Съвета на министрите за нови членове, защото още след разширяването от 2004 година беше забелязано, че взимането на решения – естествено – се усложни. А след двата негативни референдума във Франция и Холандия около европейската конституция, настроенията в европейските страни-членки са твърде лесно доловими. В момента няма мнозинство в ЕС, което да е готово да приема допълнителни държави. Така че, казано в резюме – прави се всичкои възможно за интензифицирането на отношенията с източните съседи на ЕС, но само под нивото на пълноправно членство.